Със сигурност си спомняш поне един от многото легендарни скечове на Камен Донев в “Улицата” или по радиото.

Изключителното му чувство за хумор, абсурдните импровизации, смешните мимики и талантът да разсмива са вкарали в златния сейф поне няколко култови образа – Полицая, Бащата, Учещия се крадец.

Разбира се, най-запомняшият се е Учителят, който надълго и нашироко обяснява колко е важен боят в живота на човека.

Този образ е станал отправната точка и за неговия първи моноспектакъл “Възгледите на един учител за народното творчество” - част от фестивала Варненско лято (виж снимки от спектакъла тук).

Представлението е смесица от всичко, което Камен умее – импровизации, изпълнени с абсурди и изключително смешни жестомимики в стил комедия дел арте, кръшни хорца, в които той е виртуозен, песни, които изпълнява с цялото си сърце, смешки и етюди.

През цялото време публиката се тресе от смях и всички са доволни и задоволени от купищата любима на българина смесица между фолклор и самоироничен прочит на традиционни ценности и морал.

Ето един от суперзабавните скечове на Камен Донев в моноспектакъла:

Във “Възгледите на един учител за народното творчество”  чувството за хумор на Камен не се е променило, а се е развило. На места спектакълът ме накара да се смея с глас, а, както се чува във видеото, и публиката регулярно изпадаше в истеричен кикот.

Освен абсурдните импровизации, той има чисто актьорски усет как да подправи смешния текст точно с едно движение, което да завърши идеално историята.

Иначе изглежда, че спектакълът е направен с отправна точка - да се създаде нещо, към което се добавят екстри.

Например – спектакъл с виртуозни народни хорá и фолклор с добавен мотив за Даскала, или обратното – започнал е от идеята за специфичния човечец (с реален прототип – учителят  по “Труд и техника”  на Камен) и се е стигнало до допълнението с народното творчество.

Това го прави фрагментарен, с непостоянен ритъм и на места – малко несвързан като мисълта на героя, който от сериозната тема прескача (със същата съсредоточеност) към разговор с калинка, маскирана на листче.

Една от спецификите на текстовете на Камен тук понатежава, но по симпатичен начин – той винаги и в най-простото нещо се опитва да вмъкне целия свят.

Например – по някакъв начин успява да говори за всичко – от политика, през спорт, ежедневие, бит и космос, като е способен да вкара философски цитат от филм, докато говори за битов проблем или експеримента с кучетата на Павлов в едно намигване на фаровете на случаен пешеходец.

И понеже моноспектакълът е един от наистина най-сложните начини да овладееш публиката, да я накараш да съпреживява, да забрави света навън и да се смее от сърце, можете да сте сигурни, че след като Камен го е постигнал и те зарежда с огромна енергия, това представление ще има дълъг живот. Какъвто и заслужава.

Виж снимки от спектакъла тук

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase