Евреин във Варна

Започна се. Вече няколко дни Варна е по-театрална, по-атрактивна, по-прекрасна. Освен че пием мента със спрайт, периодично се раздрусваме – от вълните и изкуството.

На трети се случи по толкова силен и голям начин, че още ни се вие свят. И чакам да улегне, да стане зелено знамето на съзнанието ми за да опиша първото божествено откровение в театъра, което получавам.

Предварително – за всеки, който иска да види нещо, което остава доживот – на 5 и 6 в театър „Зад канала“ пристига „Великият инквизитор“ на Питър Брук. Няма как да се спасиш от морето Достоевски и от един от най-големите в съвременния театър.

Преди него минаха любимия на всички тази година „Дон Жуан“ на Александър Морфов и „Шейлок“ (играе се в София на 6 юни в Учебен театър при НАТФИЗ).

Представлението на Makin Projects, Великобритания, по чудесен и забавен начин проблематизира един от най-обсъжданите образи в шекспировата драматургия – евреина-лихвар от “Венецианският търговец”.

Известно е, че заради този образ пиесата не се изучава в някои големи и велики братски страни. Обаче хубавото е, че въпросът не е приключен, а и не е от вчера.

Представлението проследява точно този “еврейски драматургичен въпрос” по изключително оригинален и наистина забавен начин.

Изигран блестящо и одухотворено от Гарет Армстронг като стенд-ъп комедия или one man show, спектакълът започва темата за кофти-образа на евреите преди 15 век. Оказва се че Шекспир всъщност никога не е срещал евреин през живота си.

Защото те са били прокудени (да – толкова отдавна не са любимци на властта) и единственото място, с което си паснали като дупе и гащи, били италианските градове – където има търговия и нужда от лихвари – с всичките им положителни и отрицателни черти.

Та Шейлок е продукт на истинско клише. Но чудесно изработен продукт – логически и залутан в така характерната за драматургията на Шекспир случайност.

Разказът се развива в първо лице – говори единственият герой във „Венецианския търговец”, който е приятел на лихваря и който не го осъжда - Тубал, иначе епизодичен персонаж в пиесата. Това се оказва единственият начин да разберем дали Шейлок е злодей, жертва или и двете.

Макар само с осем реплики и често трагично изрязван от представленията, Тубал е ключът към разбирането на Шейлок, към неговата психика, логика и закони, по които се движи.

Единствен той може да интерпретира действията му не като жестоки и чудовищни, а като истински и оправдани. И тази аргументация е желязна и в същото време – мега забавна, изкусителна, комична.

В очите на актьора си личи животът, личи си, че Армстронг е истински, утвърден шекспиров актьор, играл Ромео, и Макбет, и Ричард III и способен да проникне в логиката, естетиката и парадоксалността на големия драматург.

Изключително диалогичен, истински англичанин с усещане за Шекспир, той ни накара да се посмеем и позабавляваме без нито за миг да помислим за нещо друго. Изобщо – нещо, което трябва да се пробва...