Aй, Маргарита! Танцувай с мен

„Песента на Маргарита“ наистина беше чудесно изживяване. Толкова испанско, че след това исках единствено да пия Маргарити до припадък и да си вея във фламенко ритъм ръцете, полите и косите.

Спектакълът, който беше представен на Варненско лято и в София, е на испанската компания на хореографите Инес Боса и Карлос Майол “Сенза Темпо”. Продукциите им се считат за едни от „най-новаторските и поетични творби на съвременната танцова сцена”.

“Песента на Маргарита” е най-новият им спектакъл. Съчетаващ възможността за едновременно асоциативно, интуитивно и интелектуално възприятие, той блъсна публиката с откровеност, сила и хипер-емоционалност.

В него бяха изтанцувани, почувствани и изживяни животите на четири жени от първата половина на ХХ век, чиито истории сглобяват историята на цялата Испания – кървава, чувствена и тежка като оргазъм, смърт и дуенде.

И на моменти се докоснахме заедно с великолепните танцьори до онова усещане за безвремие, в което единствено можеш да разбереш женската душа.

В стила на Лорка и Алмодовар, с въздействаща музика, и разчупващо табутата над крещенето от болка (наистина потресаващо изпълнено), пълната голота (която те кара да си безмълвен) и изразяването на цялата си чувственост, спектакълът наистина не остави никого безразличен.

Животът в движения, съдбата, която те влачи за косата, изтанцуваното море, затаената мъка, която се сраства с мълчанието в душата ти, сънят, в който вървиш като в любовна магия и не можеш да спреш, докато не скочиш в пропастта.

И всичко това – споделено между жени (в спектакъла мъжът присъства единствено като поетично отсъствие).

Участваха Сара Англада, Алба Барал, Анна Бриансо, Вивиян де Мораес, Нел-ло- Небот, Мерседес Рекача. И всички ние. Наистина прерасни каталунци...