Геометрия на чувствата: Съпруга, две любовници, Мартин и психиатъра

Вижте снимки от представлението

В понеделник се състоя първата премиера за сезона в Сатиричния театър. Режисьор на постановката е  Десислава Шпатова, а авторка на текста -  Айрис Мърдок. Преводът е на Аглика Маркова, а драматизацията - на Снежина Петрова.

В тази дамска компания се намесва Христо Мутафчиев, който брилянтно изпълнява главната роля в "Отделената глава". Неговият герой - Мартин - е доволен от живота си средностатистически мъж.

Малко неприятно се изненадва, когато съпругата му решава да го напусне, любовницата му се оказва поредното гадже, отнето от брат му, а той се усеща доста привлечен от сестрата на любовника на жена си...

И за да не се объркате, представлението не е сапунен сериал. Актьорите се давят в текст, обговарят случващото се без излишна театралност и усещат. Виждаш в очите им, че усещат.

Сцените се преливат една в друга, без прекъсване, светкавично, без дъх между изреченията, с елементарни и идейни сценографски решения. Хуморът в ситуацията е толкова истински, че на моменти публиката заглушава непрестанния поток на речта на сцената. След секунди обаче усещането става толкова дълбоко, че почти не ти остава време за реакция.  Емоциите преминават като сенки по лицата на героите. И на публиката. Като в песен...

Love me tender... Вървейки по странните пътища на привличането, Мартин се чуди до къде ще стигне, ако не се противопостави на случващото се, не се опитва да го промени и да му даде посока. Това не изнася никому, защото често хората правят нещо, именно за да предизвикат реакция.

Но между три жени и трима мъже, решили да се отдадат на желанията, хепиендът е трудно постижим.  Представлението изследва странните пътища на привличането. Неочакваните реакции на подсъзнанието.

Never let me go... Не можеш да отделиш поглед от отделена от тялото човешка глава. Символиката на зрелището. Фройдисткият стремеж към власт и задоволяване на либидото, нагонът и чувствата. Всеки има нужда от любов. Всеки върви по своите пътища към нея. Защото любовта е относителна. И умира, когато развитието спре.

Затова това представление е любовно - то изследва случващото се, изразът и посоките му, без да търси аргументации, без да се занимава с морала, без да изисква смисъл.

And I love you so...

Вижте снимки от представлението