Филмът отдавна доказа, че не е за изхвърляне. Беше включен в селекцията на фестивала в Карлови Вари и спечели награда за най-добър филм. След това и на родния фестивал "Златната роза" отнесе актьорски награди - за великолепните изпълнения на трите актриси.

Наследеното от Методи Андонов явно си казва думата - двете му дъщери в ролите на режисьор и продуцент ясно дават заявка за стремеж към качествено кино, което спазва традициите.

Традиционно филмът е безкрайно дълъг. Което ме убеди, че трябва със закон да се забранят филмите над 2 часа в България. Иначе е дори забавен на моменти. И просто няма начин да не хареса на всяка жена. На всяка. Защото е женски и женствен. И истински.

Първата част на филма (имам предвид около 30-40 минути) е за тези, които обичат театъра. Или по-точно театралниченето. Дали сценарият е виновен, не знам, ама на моменти мелодрамата ми дойде в повече.

Постепенно обаче филмът ти влиза под кожата. Като усещане. И като нещо познато, което пускаш в сърцето си доброволно, макар от него да боли. Защото знаеш, че е истина. Има няколко феноменално смешни сцени, които отключват рояк асоциации. И спомени за разкази на баби, лели и съседки.

Затова въпреки драматичния сюжет, публиката в салона се смее. Странното е, че към края филмът отново прави забежка към театъра. Марта? Марта Вачкова по бански? А защо не...

Ми защото тая роля вече сме я гледали в "Преспанските камбани " на Христо Христов в Сълза и смях - ето защо. Да не говорим за залитането на сюжета на филма към определени моменти от романа на Талев. Което доказва че той и сега е актуален.

Явно това е и идеята на внушението на филма - трите истории случващи се в различно време имат много общо.

60-те години и циганка (поп фолк певицата Бонка Илиева - Бони), която се колебае между свободата и оцеляването, между соц-порядките и желанието да обича. Избира децата пред себе си - дори когато това означава сигурно самоунищожение.

80-те години и студентка, която се бори за софийско жителство и работа (Диана Добрева ). Като забременява от малоумен софийски гражданин. Всичко е ОК, докато не се появява любовта на живота й, която я кара да захвърли детето си в кофа за боклук. И да полудее.

2001-ва. Фикс идеята на една жена (Ангелина Славова) да бъде майка. Суеверия и страдания, водещи до смъртта на любимия й мъж.

Изводът е, че явно на българското кино не му е писнало да се занимава със социализма като фундаментален проблем, възпрепятстващ щастието.

Или да пречупва универсалните проблеми през него. Което не е толкова лошо, само че леко се поизтърка по лактите. Това не пречи да харесваме "Маймуни през зимата" . Хич даже.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase