Не, не порнокукли, а куклен театър. И ако се питаш "За кво ми е", е ясно, че не си гледал нищо. Твоя грешка. При това - голяма. Защото добрият куклен театър за възрастни си заслужава. Колкото всеки друг.

За съжаление, в България не се прави много такъв. За разлика от Европа, която е залята от представления за възрастни. Разбира се, аз не съм обиколила всички представления там. Но пък имах късмета в последните години в България да се убедя, че истинското въплащение на homo ludens са кукловодите.

През 2003 година  в Руския културен център попаднах едно руско представление. Гостите бяха от град Саратов, Русия и играха три постановки в България - “Лешникотрошачката” по Хофман и Чайковски, “Урок за Червената шапчица” по Евгений Шварц и “Стъклената менажерия” от Тенеси Уилямс.

Тогава, естествено, нищо не разбрах от езика. Но понеже бях чела “Стъклената менажерия”, това представление стана едно от най-запомнящите се в живота ми. Защото куклите придадоха на този по принцип гениален текст нов смисъл.

Драматургията на Тенеси Уилямс, допълнена с  нова метафоричност и пластове, чието съществуване е откритие - визуално и  емиционално. А да допълваш нещо толкова близко до съвършнството, е истински подвиг. Оттогава въобще не желая да гледам представлението в драматичен театър. Просто засега съм открила съвършената му сценична реализация.

Година след това - отново случайно, естествено - попаднах на първото представление на Магдалена Митева. Което само по себе е достатъчно, за да подтикне всеки човек поне към 4 неща: да заобича Маги,  да отиде на всяко ново нейно представление и да се поинтересува какво е това, което тя прави и да разбере къде се прави нещо подобно.

Отговорът се криеше в интернет, където наред с всички сайтове за секс играчки и ръкавички с Лиса и Мечо, може да се намерят много интересни сайтове за куклени театри по света.

Най-интересното ми откритие е пряко свързано със съвсем близкото минало. На www.dudapaiva.com можеш да видиш необикновеното куклено изкуство на един летящ в облаците холандец.

Едуардо де Пайва Суза живее в Амстердам и в сърцето ми, откакто го видях и на живо в София в рамките на 4-тия Панаир на куклите. Той дойде. Което не е за вярване, имайки предвид всички изисвания, за да гостува където и да било. Дори прегърна директора на Столичния куклен театър Кирякос Аргиропулос 5-6 пъти от благодарност. И обеща да дойде пак.

Накрая, за да подчертая колко хубаво се отразява кукленият театър за възрастни, ще цитирам Николa Вандов, който разказва за първото куклено представление в България. Което най-вероятно си спомнят всички, които са гледали.

"Има един спектакъл, който като малък съм гледал и сега, като се ровихме при написването на Летописа по случай 60-годишнината на Столичния  куклен театър, разбрахме, че това е едно от основните представления за българското куклено изкуство.  Става дума за "Съкровището на Силвестър" по Анжел Вагенщайн, постановка Атанас Илков. Може би два или три пъти съм гледал спектакъла.  В него има фрази, които влязоха непосредстено в езика ми тогава. Всички, които го гледахме, получихме тип иронично отношение към света от този спектакъл. Някои неща съм забравил , но има неща които помня. Те нищо не значат извън контекста на спектакъла, но като кажехме "Панчо, водата е студена", беше достатъчно цялата махала да се смее. Всъщност, извън художествените си достойнства, които бяха огромни, този спектакъл е фундаментален за нашия театър. Той е първият, създаден в отдела за възрастни. Той показа че куклен театър може да се прави за възрастни. Тогава беше ясно, че е направен от свободен човек, от свободен екип. Сега по-късно си давам сметка какво значат тези думи. Може би това зарази публиката... "

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase