По време на снимките за "Аз, ти и Дюпри" хеликоптер с военни се разбил, защото Кейт Хъдсън била по бански и екипажът се заплеснал. Браво, момчета, сцената е изрязана от филма и е само ваша.

Не че Кейт не е секси, но хеликоптерът не трябваше да го жертвате. Защото се оказва, че една Кейт филм не спасява. Дори да е в отбор юнаци, сред които Оуен Уилсън, Мат Дилън и Майкъл Дъглас. Ама и те не го спасяват.

Актьорите вършат чудесна работа. Мат Дилън е все така странен и интересен в ролята си. Оуен Уилсън също се справя - почти толкова добре, колкото в "Ловци на шаферки". За Майкъл Дъглас няма какво да говоря.

И премисляйки нещата, стигам до извода, че трябва с факли и колове да тръгнем към сценариста Майкъл Льо Сюр. Деликатно да го линчуваме, че дебютът му е леко неуспешен - ей така - градивна критика - за да се амбицира малко.

В най-краен случай да му пратим обвинителен мейл от името на Кейт, че има няколко много скучни момента във филма, които можеше и да не ги напише. То като се замислиш и режисьорите не са кой-знае колко опитни... Бе ясно е, че това не е дебютът на годината.

Началото на филма проследява сватбата на Моли и Карл, както и началото на вмешателството на Дюпри.

Та въпросният е забавен лекокрил хаймана, който живее ден за ден и си тананика "Добре ми е така" на Кристина Димитрова и "Щракам си със пръсти " на Георги Христов - в някакъв американски вариант.

Хубаво, обаче това не се харесва на Карл (Дилън), особено в момента, когато той се налага да бъде приютен в къщата на младоженците за "няколко дни, седмица, най-много две". Не се харесва и на Моли, особено когато той нахълтва в спалнята и тоалетната им и не си пуска водата след порция пикантни крилца.

След това прави няколко подобни грешки, най-лошата от които е да запали къщата. И да я наводни - ама преди това. В цялата картинка се намесва и бащата на Моли, който тормози горкия Карл да си направи вазектомия. На никой не му е лесно, освен на него. Ама накрая, в името на американските поуки, и той се превръща в добър тъст.

Сюжетът и хепиендът са ясни - толкова ясни, че задрямах. И сънувах един от многото мокри сънища с Мат Дилън от "Фактотум" насам. Бедни, бедни Чинаски, защо умря след шедьовъра...

И за всичко това младите надежди на американската армия са на военен съд - язък.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase