Отдавна е ясно, че холивудските продукции не са 100% качествени. Всъщност, отдавна е ясно, че като цяло в никое изкуство няма само качествени неща. Защото, както казва любимецът ми - Маркс, "количествените натрупвания водят до качествени изменения.".

Та всички тези локуми бяха, за да кажа, че филмът "Призрачен ездач" е едно количествено натрупване на некачествен амбалаж, върху чиито основи може единствено да се редят една след друга още много ленти, докато се стигне до нещо, което става за гледане.

Това обаче е само в случай, че сравняваш филма с нещата, които се правят в същия жанр напоследък и че си падаш по екшъни и фантастики, които така са барнати, че да им повярваш. Ако гледаш на филма като на пародия, определено ще се спраскаш от смях.

Лентата започва с моторното шоу на едно момче и баща му. Таткото много пуши, поради което се оказва, че умира от рак. И както си лъска мотора една вечер, тъжащият му син бива навестен от Дявола. Да, сериозно. Отгоре на всичко, ролята се играе от Питър Фонда, по дяволите, ха-ха.

Та Мефистофел му казва, че ще излекува баща му, ако му продаде душата си. Дава на невинния младеж договора и клопката се оказва следната - листът е така подострен, че той се порязва, капка пада вместо подпис и Джони се оказва измамен от дявола с продадена душа.

Баща е излекуван, но дяволът е коварно копеле и го убива същата вечер по време на номера им.

Така младежът се оказва нещастен, без душа, и без близки. Принуден е да изостави голямата си любов и да измете дивото си сърце по безкрайните пътища на Америка.

След 10-15 години Джони Блейз (в ролята - Никълъс Кейдж - трябва или наистина да са му трябвали дребни, или наистина да си пада по комикса, за да снима такъв филм...) е най-големият каскадьор, пазен в смъртоносните си номера от паднал ангел, така да се каже.

Когато не се премазва по стадионите, си повтаря в огледалото със сериозен глас: "Не трябва да живееш живота си в страх ".

После пък среща своята пораснала голяма любов (Ева Мендес, която е все така секси и показва неподозирана липса на актьорски талант - може би не по своя вина).

С триста зора си урежда среща с нея и - познайте какво с случва...

Проблеми и поява на нови тъмни герои, превръщане на Никълъс в скелет-моторист, екранно време за секси-лицето на Уес Бентли от "Американски прелести".

И също - изкуствени драматични ситуации, ужасно зле направени специални ефекти, които биха разочаровали всеки нормален човек, който е гледал "Матрицата", "Константин", "Син сити" (или който и да било филм от сорта).

Да не говорим за плоската развръзка,  и мелодраматично-патетичнния до смях финал.

Хубавите неща във филма бяха:

Тоталната липса на смисъл, поради което той е може би най-безсмисленото забавление, което изисква от зрителя минимум усилия и мисъл.

Питър Фонда играе готин и доста зъл дявол - нещо като грижовен баща на злото по Земята, който не иска да й причини по-голямо зло от самия себе си - истински алтруист, така да се каже!

Призрачният град накрая единствените добри специални ефекти.

Уес Бентли.

Релакс и сеир на корем - промоция за безкритичната консуматорска маса зрители.

Ние казваме "Не"!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase