Юпита надминаха "Шифърът на Леонардо"

Едва ли нещо е способно да порази огромните продажби на големия хит на Дан Браун “Шифърът на Леонардо” по света и у нас. Правилата на играта обаче традиционно не важат на пазара на огромната руска държава. И затова там Дан не е бил на първо място.

Надминал го е дебютант. Той се казва Сергей Минаев и на 32 години първата му книга е станала тотален бестселър в Русия, оглавявал в продължение на месеци класациите за най-продавани книги и купен за издаване в цял свят.

Освен това явно е достатъчно невероятен, за да спечели цяла страница в “Таймс”, която да е запълнена с факти за него и книгата му. Което го направи нещо като първия руски автор, който се радва на такъв успех.

Сигурно той се дължи на факта, че "Духless" улавя много точно духа на съвремието и ценностите (или по-скоро липсата им) на “героите на нашето време” - юпитата, "белите якички", материално презадоволени, но духовно бедни. Самото заглавие също насочва именно нататък - съчетанието от славянската дума „дух“ и английския суфикс less, който означава отсъствие на нещо, може да се преведе като “бездуховност”.

Става дума за бездуховността в живота на ултраматериалистичния свят на новия елит – този, който може да накара цели курорти да фалират, и който формира модата в местата за почивка, парти, както и мечтите на простосмъртните. Прослойка, която в Русия е особено известна, а по света се появява като част от клюкарските колонки на вестниците.

Главният герой в книгата е млад московски топмениджър, работещ в голяма международна компания. Печели много, живее сред суперлукс. Когато не се занимава с правене на пари, се отдава на удоволствията, които без проблем може да си купи – сексът, наркотиците и алкохола, които запълват света, в който живее. Единствената спасителка за него може да стане момичето, което го обича, но не вижда заблудите, в които той тъне.

Тази история трябва е написана достатъчно майсторски, за да е възможно след първия й скромен тираж, изчерпан само за седмица, всички да започнат да говорят за книгата. След което в продължение на месеци тя да бъде безспорният фаворит на пазара – издателски феномен, какъвто в Русия не е имало през последните години.

И всичко това като се има предвид, че авторът е започнал да я пише на салфетките в най-тузарските ресторанти в Москва. И от салфетка на салфетка, стигнал до книга, написана увлекателно и майсторски изцяло на съвременен жаргон.

Докато ние използваме салфетките само по предназначение...

Издава: Персей