Ди Ди Бриджуотър търси корените си в музиката на Мали

Новият албум на Ди Ди Бриджуотър Red Earth отразява първата среща на певицата с музикантите от Мали. Този албум на Ди Ди е уникален и с това, че певицата сама пише текстовете на повечето от песните в него. С лекота. Удивителното е, че това е не просто неин пореден албум, записан в студио с помощта на някои от най-добрите местни музиканти (Уму Сангаре, Чеик Тидиане Сек, Баба Сисоко...).

Албумът е откритие и вдъхновение. "Афро-блус" е името на първата емблематична композиция от новия албум на Ди Ди Бриджуотър, това е смесица от джаз и африканска музика. Ето какво сподели световноизвестната певица в интервю пред РФИ.

“Всъщност този албум е продължение на едно мое проучване. Опитвам се да проследя своите африкански корени. Предполагам се досещате, че в Съединените Щати няма документи, които да разказват историята назад, във времето до периода на робството. Ето защо реших да слушам много традиционна музика от различните африкански страни, надявайки се така да открия страната, която ще ми проговори. Нещо, което се случи с Мали. Посетих за първи път страната през 2004 г. Открих, че ме завладяха твърде силни чувства. Много съвпадения се случиха през трите седмици, които прекарах в Мали. Почувствах се като наследник на някое от племената там. "

Казвате, че за вас новият албум е като пътуване в търсене на корените. Първият ви албум, излязъл през 74 г., обаче също се казва “Афроблус”?

- Това е чисто съвпадение. Когато избрах да включа композицията в албума, дори не се замислих за своето минало. За мен това бе чисто и просто едно джаз-парче.

Най-доброто, с което можех да започна албума. Всъщност лириката на песента ми се стори по-подходяща за новия албум, отколкото мелодията. Но пък посредством мелодията, чрез тамбурите, успях да придам по-африкански привкус.

Не са ли обаче малко далеч една от друга африканската музика и джаза? Не ли дълъг пътят помежду им?

- Ако говорим само за джаз, за мен това означава класически джаз – суинг, би-боп. Тогава да, те са далеч една от друга. Джазът като стил е по-близък до блуса. Но тъй като за блуса се смята, че произлиза от джаза, че е смесица от няколко стила, може би тук се крие причината да съм толкова впечатлена от тази музика и тя да ми отправя толкова силни послания.

Мнозина смятат, че блусът в Съединените Щати идва от Мали. Когато бях там, наистина ми се струваше, че това е музика, която вече добре познавам, която е част от моята душа, от моето подсъзнание.

Трябва да ви кажа, че когато правихме “джемсешъни”, аз знаех точно кога да се включа. Знаех точно как да импровизирам, как да правя скат с друг ритъм от този, който музикантите свирят. И те полудяваха, защото не разбираха как го правя.

Значи се чувствате африканка?

- Да, тъй като имам много силна физическа прилика с жените от племето, наречено “пеул”. Още едно съвпадение – всички копия на африкански скулптури и маски, които притежавам, видях изложени в националния музей на Мали в Бамако. Тоест, всичко което имам, но без го да знам, идва от Мали. И една случка – докато чаках за багажа, един стар господин се приближи до мен и започна да ми говори.

Не разбирах нито дума, но чух че няколко пъти ме нарече “Терета”. Отговорих му на френски: не съм Терета, името ми е Ди Ди Бриджуотър и съм американка. После, един човек от моя екип – музикалния продуцент, който отговаря за координацията на музикантите, който е от Мали и освен всичко друго е и историк, се намеси в разговора.

Той придружаваше мен и съпруга ми. Опита се да разбере какво се опитва да ми каже възрастният мъж. Оказа се, че господинът е убеден, че аз съм неговата племенница, заминала да учи в Европа и че сега се опитвам да не му обръщам внимание, защото съм възприела европейски маниер на поведение и не искам да имам нищо общо със семейството.

Въпреки че моят продуцент обясни на стария човек, че е станало объркване, той си занима страшно ядосан и бе абсолютно убеден, че аз съм неговата племенница.

Всъщност в албума има песни, посветени на вас - “Ди Ди”.

- Да, има песен. Тя е написана за мен от един местен музикант, който каза, че вече е моят личен музикант. Името му е Баба Сисоко. В албума той свири на “тамани”, на английски ги наричаме “tracking drum”.

Той написа песента, за да ме приветства с добре дошла в Мали и за да ми пожелае да открия своите корени. Именно затова се говори в песента – за това пее и Мамания, другият женски глас.

Колкото до мен – когато ми пуснаха композицията, веднага чух контра-мелодията. За мен това е чудесно обяснение за пътуването ми до Бамако.

За пръв път ли бяхте в Африка?

Не, това е вторият път. Първият път пътувах в Сенегал по една доброволческа програма на ФАО.

Какво знаехте за този континент преди това?

- Когато пристигнах в Сенегал през 1998 г., бях впечатлена от страната. Посетих повече от 20 селища в рамките на благотворителната програма, за която ви споменах. Това бе основната ни цел – да видим как програмата се прилага на практика. Знаех много добре за какво става въпрос, но всъщност не усетих никаква допирна точка между мен и тези хора.

Въпреки това бе интересно преживяване, което промени начина, по който възприемам страната. Усетих антипатия, симпатия – всички чувства накуп.

Когато пристигнах в Мали обаче, още на следващия ден, повдигайки завесите на прозореца и виждайки червената земя, обграждала ме още от самото ми раждане, се почувствах като у дома си.

Дали това чувство е преходно, дали става въпрос за пълен обрат на вашия живот или пък е вдъхновено от нашумялото напоследък американско течение, наречено “Go Back To Africa”?

- Не, няма нищо общо с течението. Идеята ми дойде през 2001 г. Започнах да си мисля, че за да бъда завършена личност, жена, човешко същество, трябва да приема факта, че имам африкански корени. В миналото водих истинска битка с това.

Никак не ми допадна, когато започнаха да ни наричат не “черни”, а “афро-американци”. В моите вени тече толкова различна кръв. Дори в обложката на новия ми албум написах, че афро-американците, с тяхната смесена кръв, разказват историята на Съединените Щати.

Аз например имам малко китайска кръв. Китайците са дошли в Щатите, за да строят пътища за железницата. Във вените ми тече и кръвта на някои индиански племена, населяващи земите около Мисисипи. Освен всичко друго, имам и малко ирландски и германски произход.

Тоест, тотална смесица?

- О, да. Така е. Трябва обаче да ви кажа, че ние, афро-американците, имаме много лош имидж в очите на обикновените африканци. Това е нещо, което винаги съм отказвала да приема. През 2001 г. започнах да нося косите си в традиционна африканска прическа и усетих отново признаци на расизъм. Само заради прическата. Казах си, явно е време да приема този факт и да се опитам да открия истинските си корени.

И внезапно всичко това придоби и политическо значение. За мен обаче си остава нещо твърде лично. Когато пея на концерти обаче се изправям срещу хора, които възприемат тези послания като чисто политически и смятат, че по този начин аз изразявам своята позиция. Не ме е страх от това, разбира се. Поемам своята отговорност. Защото виждам разликата в отношение към мен, моя басист, който също е мулат и малийците.

Тяхната кожа е много по-тъмна, не съвсем черна, но много по-тъмна от нашата и когато преминавахме през охраната на летището – особено в Италия – те бяха спрени и унижавани. При последното ни пътуване певицата Мамани Киета и Баба Сисоко, които имат африкански прически, бяха задържани от охраната в Саудитска Арабия, които ги претърсиха старателно.

Това в Щатите наричаме “strip search”. Накараха ги да се съблекат напълно и беше невероятно унизително.

Името на албума в превод означава “Червената земя” – откъде всъщност идва?

- Винаги съм харесвала червената земя. Родена съм Мемфис, където почвата е червеникава. Майка ми разказваше, че откакто съм проходила, съм обожавала да излизам навън, да сядам на алеята пред къщата, където сме живеели, да си свалям дрехите и да се покривам цялата с червена пръст, дори косата. И после да се разхождам така.

Другите деца са мислели, че съм луда. Червената земя винаги ме е привличала. За мен това чувство е необяснимо, но много, много силно. Когато съм на място, където има червена почва, се чувствам като у дома си. Чувствам се спокойна. В Мали почвата е изцяло червена.