Вижте представлението в образ

Искрено лично и без бой си признавам, че малко позакъснях с тази статия. Ама защото когато става дума за приятели и много любими спектакли, някак винаги те остава назад след наложителното всекидневие.

Обаче сега е крайно време да напиша нещо за едно от най-симпатичните попадения на сезона.

То е на Малък градски театър “Зад канала”  и се казва “Ритъм енд блус”. Както подсказва заглавието, представлението е музикално. Но не е мюзикъл.

То не се побира в никакви стилови или жанрови рамки. Това не означава, че е в насипно състояние, защото темата, която свързва всичките му части е оправдава напълно израза “Съединението прави силата”.

Да, представлението е силно, въздействащо, изключително забавно. В него главен герой е музиката – музиката на различните народи, на различните векове, на различните хора и темпераменти. Тя присъства в различни лица но винаги – зад маската на иронията. Защото върху всяка песен се развиват адски забавни скечове и етюди. Например пеене на симфонична музика с оперно хихикане.

Те обаче не са простовати защото няма как да схванеш заигравката с кашлицата на последната сцена от Травиата ако нямаш ни най-малка представа за какво иде реч в оригинала. Ама дори и така да е, ще се впечатлиш от изпълнението на всякаква музика.

Пеят актьори и певци толкова различни и цветни, че няма дупка в цялата история. Хуморът е свеж, иронизиращ и искрен, допълнен е с качествена импровизация и дори – хореография.

Ще започна от вече отдавна доказалия се Христо Мутафчиев (който играе водещия в спектакъла ) и адски забавната Албена Михова. Прибави Филип Аврамов, Стоян Младенов (който свири на цигулка), Петър Калчев, Стела Стоянова, Йорданка Илова, Симеон Бончев, Явор Каров, Жени Александрова, Венцислава Стоилова. Компанийката разцепва с такива изпълнения на живо, че ти настръхват ушите от удоволствие. Тоест – слушаш внимателно и сетивата ти не се борят с присъствието ти в залата – ама никак.

Авангардният стил на този театър е постигнат по възможно най-хармоничния начин – със смесването на привидно несъвместими стилове музика, които в един момент започват да звучат сходно – заслуга на Румен Цонев – режисьор и автор на спектакъла. Професорът е постигнал нещо уникално по отношение на аранжиментите и преливането от една композиция в друга.

Изобщо, представлението е супер. Не го пропускайте ако имате нужда от остроумно и безобидно забавление и облъчване с добро настроение и добронамереност. И разбира се – професионализъм. All we need is Love. И музика.

И като стана дума, от както гледах представлението съм се вманиачила да слушам по 10 пъти на ден “Because” на Beatles – обърни внимание на песента. И на Явор и Вени в нея. Ето това е музика и любов...

Вижте представлението в образ

Видео от постановката:

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase