Iron Maiden отзад

Род Смолууд е човекът, който води напред най-великата британска хеви метъл група Iron Maiden в продължение на три десетилетия. Самите Мейдън би трябвало да са му доста задължени, защото именно той е отговорен за всички тези години името Iron Maiden да се изписва с най-голям шрифт по плакатите на музикалните фестивали.

Той е и човекът, докарал милиони на Стив Харис и компания. Род стои и зад една от най-големите мениджмънт компании – Sanctuary records, в чийто редици са имената на музиканти като Black Sabbath, Elton John, Europe, Guns N' Roses и KISS.

Род определено е милионер, само че от онези милионери, на които не им личи. Облечен е с обикновенна тениска, дънки и маратонки. Въпреки възрастта си продължава да пътува с момчетата от Мейдън.

Род е този, за когото Мейдън пишат песента "Sheriff Of Huddersfield", когато той иска да живее в Ел Ей и да пийва коктейли, вместо да се наслаждава на мрачна Англия.

Журналисти от 10-на медии имаме шанса да се срещнем с Род зад сцената на концерта, неформално, на по бира, буквално минути преди лайфа на Мейдън.

Как си Род? Уморен ли си?

Благодаря, добре съм. Не съм уморен. Да приличам на уморен?

Имам предвид, не се ли умори вече да им гледаш физиономиите толкова много време? Все пак ти си големият шеф, не е задължително да ходиш навсякъде с тях.

Не, всъщност ми харесва и затова го правя. Не се уморявам и имам време да си почивам по пътя. Това усещане - да пътуваш и да правиш тези неща, не може да се сравни с друго.

Не искаш да отсъпваш мястото си?

За нищо на света. Не мога да си представя някой друг на мое място, пък и не бих го позволил (смее се).

Нали знаеш, че има хора на възраст 40-50, че дори и по-стари, които са чакали този концерт 25 години?

Да, но ние го правим за момчетата. За тези, които са отпред, скачат, крещят и викат. За новите фенове.

А старите фенове?

И за тях, разбира се, и те са момчета... стари, но все пак по душа са момчета.

Днес имаме голям късмет, в София няма да вали дъжд.

Да, ето. Трябва Iron Maiden да дойдат и да донесат хубавото английско време с тях. Всъщност, наистина вчера (неделя - бел. ред.) имаше ужасна буря, а още по-ужасно се почувствахме, като разбрахме, че тук валяло всеки ден.

Пътувате заедно вече 30-на години, след лайфове събирате ли се да си кажете това- онова, да пийнете по бира?

Да, разбира се. Почти през цялото време сме заедно и си говорим. Веселим се понякога.

(Според непотвърдени източници всички от Мейдън, плюс Род, са оценявали до късно миналата вечер качествата на българските спиртни напитки... и са останали доволни)

Не те ли е страх да летиш с Брус?

О, не. Брус е много добър пилот. След като му се доверявам да летя с него, значи наистина е много добър пилот.

Защо пушиш, не виждаш ли, че има надпис “Пушенето забранено”?

Виждам, ама те го залепиха преди минута, пък и аз съм шефът тук (смее се).

В този момент при нас идват и останалите момчета от Мейдън, които се поздравяват приятелски с журналистите и се отправят до буса си, за да се пооправят за участието си, което по график е след 30 минути. Род тръгва с тях, за да им помогне.

Татко Стив Харис причаква дъщеря си Лорън Харис и бандата й (подгряваща на концерта) зад сцената, за да ги поздрави за изпълнението. Брус Дикинсън си говори приятелски с хора от екипа. Цари невероятно спокойствие, докато тълпата отпред вече обезумява.

След малко момчетата се събират и тръгват към сцената. И ние тръгваме, за да застанем отпред. Време е за концерт.

Очаквайте и фенски коментар за шоуто на Мейдън - съвсем скоро :)