Иван и киното

Срещнах се с Иван Владимиров поради няколко наистина забележителни причини. Исках да го поразпитам за филма му "Валсове и танга от село Бела вода", който участаше в конкурсната програма за наградата на Jameson на тазгодишния Международен София Филм Фест.

Защото той е един от наистина малкото български късометражни филми, които са класи над останалите, изключително добре сниман и в същото време – класически, непретенциозен и въздействащ.

В този ред на мисли не е чудно, че е класиран за конкурсната програма на Международния Филмов Фестивал Локарно, който е един от най-престижните А категория кино фестивали. От него са тръгнали Фатих Акин, Франсоа Озон, Пол Томас Андeрсън, Андреа Стака и други, което ни кара да се надяваме силно, че има шанс и ние да си изобретим толкова значима модерна кино-фигура.

Фестивалът ще се проведе от 01 до 11 август – в това време всички ще стискаме палци филмът да вземе награда. Режисьорът пък ще си има друга работа – защото той вече започна снимки като асистент режисьор в „Дзифт“ на Явор Гърдев.

Та, точно така – от тема на тема си прескачахме с него в разговора. В един момент на екзалтация дори ме наака птичка. Казват, че това носи щастие. Със сигурност това интервю си беше достатъчно удоволствие, за да кажа, че е вярно...

За какво е филмът?

Структурата на филма е концентрирана върху това как едно момче става възрастен човек. Най-важното, което съм искал да кажа, е, че човек не трябва да стои от страни на живота, да го наблюдава, а да участва в него. Независимо дали това му носи болка. Трябва да се участва, защото иначе той си минава ей така и накрая - все едно нищо.

Как си избра актьорите?

Основните актьори дойдоха с кастинг. Момчето в главната роля си избрахме, след като направихме голям кастинг, на който дойоха 60-70 човека. Съвсем разлини. Повечето бяха актьори или учещи в НАТФИЗ. Но аз много харесах за главната роля Димитър Овчаров. Той е художник, не актьор. Мисля, че отговаряше на моите представи за това как един човек трябва да се държи пред камера.

Защо снима точно такава история?

Защото това, което съм се научил от филмите, които съм правил, или от филмите, за които съм помагал на други режисьори, е, че трябва да разказваш случки, които са ти близки и познати. Голяма част от случките в моя филм са се случии и на мен и до голяма степен историята на филма е и моя история.

Ти си правил само късометражни филми. Как трябва да се направи един късометражен филм, за да бъде успешен извън България?

Нямам идея. Защото според мен в киното няма рецепта за успех. Хората казват, че трябва да имаш добър сценарий, добри актьори и добър режисьор и така нещата ще станат, но иначе... моята идея за това, което е хубав филм, е проста история, с прости и обикновени хора и по обикновен и прост начин разказани.

Значи важна е историята?

Да, абсолютно. Това, което зрителите трябва да разберат, е какво се случва с героите, какви са желанията им и дали ги постигат или не. По някакъв начин, ако може, към това да се прибави онази съставка, която те кара да се вълнуваш от съдбата на героите. Това е наистина най-важното. .

Какво е Фронт филм?

Това е продуцентската къща, която направи моя филм. Собственост е на Надежда Косева и Светла Цоцоркова – също режисьорки.

Кое е най-трудното при продуцирането на един филм в България?

Всичко е трудно. Дори когато получиш субсидия от Бояна например, парите не са достатъчни. И бюджетът трябва да се редуцира – сцени, техника, такива неща. И да се направи възможно най-добрата организация.

От кого се учиш?

От филмите, които гледам. Обичам филми, които са правени през 60-те години. Също много харесвам начина, по който Робер Бретон мисли за киното, неговите теории за това, че участниците във филмите са модели, а не актьори и трябва да се държат по различен начин от този, който имат на театралната сцена.

Не трябва да изразяват никакви чувства с лицето, а трябва да просто да следят и да участват в цялостната атмосфера на филма. Защото когато сложиш един истински кораб в едно истинско бурно море и накараш актьора да изразява страх в това море, двете неща се самоизключват. Истинноста на едното унищожава неистинността на друготи и обратно.

Актьорите във "Валсове и танга от село Бела вода" играят доста прибрано, което отличава филма от масата нови български филми. Очевидно точно такава е била режисьорската идея...

Да, така исках да се получи. Исках да има силна киноекспресия без преиграване. Получих критика, че главният ми герой е абсолютен Стоунфейс, че нищо не му помръдва в лицето. Но аз точно така го исках и така ми харесва.

Филмът е лишен и от текст. Безмълвна ли е истинската експресивна кинематография?

Не обезателно. Такъв исках да е този филм. В следващия проект може да опитам нещо съвсем различно.

Има ли млад режисьор, когото харесваш?

Николай Тодоров, който спечели Jameson и "Ранно пиле" тази година за "Минутите след това". Аз смятам, че той е много сериозен режисьор. И то – експериментален, равива се в нова посока.

Какъв е проблемът на младите режисьори в България?

Ами сигурно имат много проблеми, но основният е, че трудно им се удава да снимат филми. Защото да се снима филм е тежко занятие, изисква сериозна организация и логистика, изисква привличането на страшно много съмишленици. Дори за да заснемеш малък филм, ти трябват поне 6-7 човека да помагат. Идеи има, реализацията е проблемът.

Кое е твойто лично откритие в занаята?

Докато бях в НАТФИЗ имах проблеми със желанието да правя филми. Чудех се дали съм за тази работа. И мисля, че сега, правейки този филм, преоткрих за себе си една мисъл на Стенли Кубрик, която е: "Единственият начин да се научиш да правиш филми, е да направиш един.". Това реално ми се случи.

Разкажи за Локарно... Ще заминеш ли?

Да, ще отида за 2 дни около прожекцията на моя филм. Тя е на 5 август. Лошото е, че ще се наложи да отсъствам от снимките на "Дзифт", което си е проблем...

Какво ти предстои? Имаш ли идея за сценарий?

Имам 4 идеи в насипно състояние, но нямам време да мисля върху тях, защото в момента снимам с Явор Гърдев и всичко е толкова интензивно, че абсолютно не знам какво ще излезе.

Притеснява ме, че ако успея до няколко месеца да си напиша сценария и да кандидатствам за пари, и имам щастието сценарият да мине, това означава че ще снимам най-малко след 2 години, което е адски неприятно...