Къде е краят? По средата.

След най-квантовия балкански роман „Хазарски речник” и романа-кръстословица „Пейзаж, рисуван с чай” сръбският писател Милорад Павич изненадва за пореден път своите читатели с дързък експеримент в романовия жанр.

„Вътрешната страна на вятъра” е роман-клепсидра. Той има две начала, а краят му е в средата и трябва да се прочете поне един път и половина. В основата му е залегнала древната гръцка легенда за обречената любов между красивата тракийска жрица Херо и младия Леандър.

Но в романа на Павич Херо е въплътена в студентката по химия Херонея Букур, живяла през ХХ век, а Леандър – в майстора строител от ХVІІ-ХVІІІ век Радача Чихорич. Както в легендата, така и в романа техният копнеж да слеят съдбите си не се сбъдва – в легендата ги разделя водата, а в романа – няколко века. И все пак те се срещат в средата на романа, срещат се в своята смърт.

И сме сигурни, че в момента, в който започнем да четем романа, едва ли ще можем да спрем. Затова препоръчваме – да се взима в умерени дози и само когато имате време да затънете в сладостта, дълбочината, парадоксалната абсурдност и купища безумни идеи на романите на Павич...

Издава: Колибри