Завръщането на Вампира

Растящата амбиция на театър "Сълза и смях" да поставя съвременна и класическа българска драматургия продължава да ни радва. Най-новият й плод, роден с талант и пот на чело, е първата им премиера за сезона - съвместната продукция с ДКТ "Иван Димов"- Хасково “Вампир”.

Представлението се посвещава на 135-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на Антон Страшимиров. Режисьор е Георги Михалков, а в ролите са Мария Каварджикова, Александра Сърчаджиева, Веселин Анчев, Теодор Папазов, Васил Банов, Нели Монеджикова.

Текстът на пиесата (създадена преди около 106 години) почти не е променен - героите все така говорят на диалект, костюмите са автентични и декорът подсилва усещането за патриархалност и едновременно с това – бягство от традицията, пречупане и ръбатост.

Музиката към представлението омагьосва с богатството и магичността на българския фолклор в композициите на Иван Драголов, изсвирени безмилостно добре от Петър Момчев (саксофони), Стоян Янкулов-Стунджи (ударни и перкусии), Костадин Ненов (тамбура) и изпяти от вокален квартет „Еуфория".

И изобщо, както сподели режисьорът, екипът не се е старал да покаже нов, революционен прочит. По-скоро се е стремил към документално пресъздаване на ситуациите (пиесата е писана по реална история), като тотално е изключил битовизма. Крайният резултат - чисто и честно разчетен текст, поднесен без излишни амбиции и с множество значими нови намерени смисли. Това, което го доближава до наши дни е динамиката – според режисьора – синоним на съвременния театър.

В новия “Вампир” историята (за тези, които са я позабравили) започва от класическия любовен триъгълник между Вела (Александра Сърчаджиева) – дъщеря на ханджийката Малама, конярят Динко(Веселин Анчев) и кметския син Жельо (Теодор Папазов). Още в началото отношенията между тях са малко поразбъркани, а Вела като че ли не е съвсем сигурна кого иска. Малко по-късно всичко става ясно – тя е обречена на коняра, без да знае, докато се бори с призраците от миналото на любимия си - Жельо.

Любовта никога не може да е проста, затова в триъгълника се намесват и кметът и кметицата, както и властната Малама – образ на жена мъжкарана, в който неповторимата Мария Каварджикова внася от музикалната си, въздушна лудост, от истерията в смеха си и от странните си погледи, през които наднича една съвсем нова и различна ханджийка.

Всеки затъва в собствения си егоизъм, всеки взима съдбоносни решения напук на другите, а когато историята е подправена с мистичния блясък и сила на жълтиците, лудостта става повсеместна.

На преден план излизат и болните амбиции, отчуждението, неотстъпчивостта, разликата между поколенията, йерархичните предразсъдъци, страстта и студенината, инатът и странният начин, по който Малама се сближава с Динко.

Накрая, тъкмо когато всичко изглежда решено и скандалите в хана са заместени от тиха лудост и помрачено щастие, идва Вампирът... 

Жельо увисва на бесилка, а Малама, след смъртния си танц на лудостта и безсилието (далечно напомнящ на този в “Хоро”), се пробожда с нож – извън оригиналната пиеса.

Мистичен и трескав, “Вампир” определено ни хареса. И мислим, че трябва да е на сцена още дълго – най-малкото защото е чудесен шанс за учениците да се докоснат до Страшимиров, както направиха в същия театър през последните години с Талев и Яворов...

"Вампир" е в "Сълза и смях" на 22 ноември и на 1 и 9 декември.