Поредното Нашествие

Извънземни завладяват Земята, като използват за черупки телата на хората. Почти побеждават. Разбира се, последните оцелели се противопоставят на силата и с подръчни средства разгромяват гадните нашественици (гнусни и лигави, поне в няколко сцени от филма).

Познато? Ммм, да. Именно – от приблизително 90% от зомби-филмите (в които заразата се разпространява, докато накрая всички почват да ходят с ръце напред), както и от “Факултетът”, “Капан за сънища”, “Пришълецът”. “28 седмици по-късно” и още много, много други.

“Нашествие” е поредният и наистина не видяхме много нови неща и хватки, които да го отличат сред масата филми, които ни плашат със зарази (извънземните се разпространяват с нещо като вирус, който заживява в човека, трансформира нервната му система и накрая приспива съзнанието, като употребява тялото). Което не значи, че не е страшен. Просто вече сме го гледали.

Всъщност “Нашествие” е една от няколкото екранизации на романа на Джак Фини от 1955 The Body Snatchers (едноименни филми има от 1956-та и от 1978-ма). В него освен нов, противоречив и недостоверно щастлив добавен финал обаче, има още няколко криввания от оригинала – най-вероятно с цел да се осъвремени добрия стар научнофантастичен роман.

Главните герои (съответно – последни оцелели) са психоложката Керъл Бенел (в ролята прекрасната Никол Кидман) и физикът Бен Дрискъл (в ролята – Крейг. Даниел Крейг). Пред тях стои основната дилема – дали човешкото (като комплекс от недостатъци и противоречия) си заслужава да бъде унищожено в името на физическата и психическа стабилност, съчетана с хладен ум, нечувствителност и изобщо – нечовечност.

Оказва се, че ако се оставим на извънземните, войните ще спрат, ние ще спрем да плачем и да се потим (това ни разколеба дали да не сме за лошите, честно) и да проявяваме каквато и да било емоционалност. Ще изчезнат депресиите, но заедно с тях ще си отидат и щастието, любовта, красивите моменти на тотално безсмислие, които ни правят щастливи.

Идеята е супер, но омръзва още в първата част от филма. След това ни остават няколко страшни момента, едно разкритие и като цяло – купища предсказуем сюжет, който се влачи поне час. Гарнирането с хепи-енд накрая идва в повече и ни крепи само русата разплакана красота на Кидман и смешният английски акцент на Крейг.

Дори и да преглътнем финала, някак прозира заключението, че и с този филм, а и без него, светът щеше да си е същият. Както и хормоните на щастие и страх в кръвта ни.

Интересно е, че режисьорът - Оливер Хиршбигел ("Kрахът на Третия райх") - искрено се е опитал да направи “Нашествие” по някакъв свой си начин, но шефовете (с парите от студията) му натресли братята Уашовски, за да пооправят лентата, за да се продава. Така и първоначалният сценарий, и доста от вече заснетия материал, били запратени на боклука, а филмът светнал като истинска холивудска продукция.

Любопитството какво е било, доколкото го имаме, може да бъде задоволено скоро – има някакъв вариант, в който режисьорската версия на Хиршбигел ще бъде издадена.

До тогава можем само да хвърляме боб какъв точно е смисълът да се направи поредния скъп, добре заснет със скъпи актьори филм, който почти не казва нищо ново. Всъщност, май смисълът е точно в това - да се направи поредния скъп, добре заснет със скъпи актьори филм...