„През вселената“ е съвършен, омагьосващ и невероятен филм, който най-вероятно ще промени живота (или поне ще изстреля в Космоса от щастие) поне на три групи хора: тези, които си мислят, че никога няма да се появи заглавие, сравнимо с „Коса“; всички, които някога са харесвали Бийтълс; ценителите на мюзикъли, които бяха изгубили надежда, че нещо голямо ще се случи в жанра след смъртта на Боб Фос.

И тъй като съм по малко и от трите, наистина не знам какво да напиша за филма. За първи път го гледах на Киномания и щастието, което изпитах в залата, беше абсолютен и всепоглъщащ 130-минутен кино-музикален оргазъм. След това го гледах още няколко пъти и сериозно мисля, че се превръщам в една от онези вдебилени фенки, които през деветдесетте гледаха Титаник по 30 пъти и всеки път пускаха по сълза за умиращия Лео.

Саундтракът към продукцията се изтърка от слушане на mp3-плейъра ми (мда, знам че е невъзможно и затова ей сега пак си го пускам, ха-ха). Изобщо – филмът направо ме разби и затова от тук нататък ще се старая да действам с минимум суперлативи и да не издавам какво точно ме накара да му построя малък параклис у нас и да му се кланям. Защото просто трябва да го гледате. А ето и фактите:

Режисьор е Джули Теймор- тя направи и доста сполучливия биографичен филм за Фрида Кало със Салма Хайек в главната роля – “Фрида”.

Действието се развива в Съединените щати преди, по време и след войната във Виетнам. В него са претворени реални събития, случили се между 1963 и 1969, но във филма те са побрани само в 2 години.

Главните герои са млади бунтари от различен социален произход, които се събират в Ню Йорк и преживяват културната революция, любовта, всички подправки (свободен секс, афиширана хомосексуалност, наркотици и новоизлюпени пророци) на бохемския шейсетарски живот.

Всички имена на персонажите във филма идват от песните на Бийтълс (Луси, Джуд, Прудънс, Джоджо, Рита... ). В лентата има десетки препратки към сюжети от песните на Ливърпулската четворка. Два от персонажите – на Джоджо и Сейди са директни препратки към Джими Хендрикс и Джанис Джоплин. Забавното е, че във филма те са гаджета.

Основната история разказва за любовта между Джуд – англичанин от Ливърпул, дошъл незаконно в Щатите и Люси – сестрата на Макс (първият презокеански приятел на Джуд). Тримцата заформят кръг от ярки персонажи и заедно преминават през ужасите на войната, насилието, с което протестите срещу нея се потушават, точността на дългата ръка на Чичо Сам, за да стигнат до тежкото отчаяние, последвано от хепи-енд идеята, че мечтите се сбъдват и любовта е всичко, от което се нуждаем.

Четирите най-ярки сцени са на песните “Because”, I Want You (She's So Heavy), "Helter Skelter" и "Strawberry Fields Forever".

Във филма играят Боно и Салма Хайек, но главните роли са на по-скоро неизвестните, но адски талантливи Евън Рейчъл, Джим Стърджис, Джо Андерсън, Дана Фухс, Мартин Лутър Маккой и Т. В. Карпио.

Екипът на филма се състои от стотици хора. Само актьорските и танцовите масовки са с над 100 артиста.

Сценарият е базиран върху около 30 песни на Бийтълс. В саундтрака има 33 песни на групата. Йоко и Пол Маккартни са помагали при правенето на филма и са били разчувствани и изключително доволни от резултата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase