Бащата на Съвестин осъди държавата

Върховният касационен съд е потвърдил решението на Софийския градски съд, с което Деянов осъди държавата в лицето на Министерски съвет /МС/ да му плати 10 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Решението на ВКС е окончателно. Гражданското дело, заведено от бащата на изчезналото момче, е срещу Министерски съвет като колективен орган на управление на държавата (в частност Министерство на финансите, Министерство на външните работи, Министерство на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето) за отказ за съдействие и помощ за дете в риск, за нежелание да бъде платен от държавата актуален портрет на сина му, изработен в САЩ и публикации за него в чужбина за обезщетение за неимуществени вреди.

В решението си Софийски градски съд прецени, че "с бездействието си ответникът не е изпълнил задължението, установено както в Конституцията, така и в Конвенцията за правата на детето, а именно - необходимо съдействие за оказване на помощ на родителите за нормалното отглеждане на техните деца.

По отношение на задължението на държавата да осигури условия и да гарантира на всеки родител възможност за безпрепятствено упражняване на родителските му права, включително като го подпомага финансово, особено при необходимост за предприемане на действия по издирване на изчезнало дете, правото на Република България съдържа множество правни норми, които установяват конкретни задължения на държавата в тази насока, се казва в решението на ВКС.

Разпоредбата по чл. 42. от Закона за закрила на детето изрично предвижда, че действията по издирване на изчезнало дете следва да се предприемат незабавно, като съгласно чл. 44 от същия закон дейностите по закрила на детето се финансират от републиканския бюджет и следователно се установява задължение на държавата да обезпечи финансово действията по издирване на дете с цел завръщането му в обичайната семейна среда, се посочва още в решението.

С ратифициране на Конвенцията за правата на детето пък България е поела задължение да осигурява в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете, както и да осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля. Законодателството на Република България предвижда също така и възможност да отпускане на средства от държавния бюджет за неотложни непредвидени разходи, като този резерв може да бъде използван по решение на МС.

Тоест именно МС е органът, който взема решенията за отпускане на такива средства от специално заделен за целта фонд, без да се налага преразпределяне на средствата, предварително предвидени в Закона за държавния бюджет за нуждите на определени организации на бюджетна издръжка, което е посочено в изпратения до Деянов отговор от директора на Дирекция “Правителствена информационна служба” като мотив за отказа на МС да поеме финансирането на част от публикациите на снимки и апели за издирването на Съвестин в чужбина.

С решение на ДАЗД Съвестин Деянов е обявен за дете в риск, което се нуждае от специална закрила. Налице е становище на ДАЗД и на Министерство на правосъдието за необходимостта от отпускане на средства от държавния бюджет за публикуване на апели за издирване и снимки на детето. Всички други държавни органи, които разполагат с правомощия и възможности за извършване на подходящи за целта дейности /МВР,МВнР,НЦБ-Интерпол, СДВР, РП и ДНСП/ са предприели необходимите действия за осигуряване на възможност за публикуване на снимки и апели, както и за издирване на детето в страните от Западна Европа, Азия, Америка и само отказът на МС да отпусне необходимите средства е осуетил възможността за извършване на тези действия в част от държавите, които са изразили принципното си съгласие за съдействие.

Поради това правилно СГС е приел, че МС като централен колегиален орган на изпълнителната власт не е изпълнил вменените му от Конституцията и законите на страната задълженията и за негово бездействие има за пряка и непосредствена последица претърпените от Деянов вреди, се казва още в решението на ВКС.

Според Деянов с решението на ВКС се слага началото на нова европейска съдебна практика по казуса с трафика на деца. Зная, че съд отвлечени деца не връща и че няма парично обезщетение, което да върне отнето детство, нито да заличи мъката и кошмарите.

Но съм убеден, че човек следва да воюва с всички разумни средства срещу злото и че ако той успее да постигне поне някоя справедливост, за другите, сполетялата го лична трагедия няма да бъде напълно безсмислена, макар и да си остане трагедия, коментира Тодор Деянов.