Русия помага на Ким Чен Ун да модернизира армията

През последните седмици военната активност в Северна Корея е особено интензивна. Държавните медии показват как върховният лидер Ким Чен Ун отделя сериозно внимание на модернизацията на армията: той е посещавал изложения на въоръжение, наблюдавал е демонстрации с бойни стрелби и е поставил задача на учените си да постигнат пробиви във военното приложение на изкуствения интелект и в разработването на дронове, пише El Pais. Междувременно Пхенян проведе изпитания на това, което описва като хиперзвукови снаряди, изстреля крилати ракети от подводници, тества безпилотни летателни апарати и изпробва касетъчни боеприпаси. Успоредно с това по границата с Южна Корея продължават дейности по изграждане на укрепления – което допълнително нагнетява напрежението на полуострова, а Ким Йо Чен, влиятелната сестра на лидера, съпровожда това натрупване на сили със заплахи.

"Северна Корея се възползва от настоящата международна обстановка, за да модернизира въоръжените си сили до максимално възможна степен, тъй като знае, че след края на войната в Украйна отношенията ѝ с Русия ще се променят", каза Рамон Пачеко Пардо, професор по международни отношения в King’s College в Лондон, който е специалист по въпросите на Корея.

Сътрудничеството се задълбочи значително, след като през 2024 г. Ким и руският му колега Владимир Путин подписаха договор за стратегическо партньорство, включващ пакт за взаимна отбрана в случай на агресия. Пхенян е предоставил на Москва боеприпаси, ракети и около 15 000 войници за участие в конфликта. В замяна е получил петрол, както и системи за противовъздушна отбрана и средства за радиоелектронна борба – според данни на многостранната комисия, която следи за спазването на санкциите, наложени на Северна Корея.

Като се има предвид, че севернокорейската пропаганда представя с еднакъв патос както оръжията, които армията вече използва, така и прототипите, подложени на изпитания, и способностите, които Ким се стреми да развие, е трудно да се прецени доколко тези възможности реално са се подобрили. Макар сателитните снимки да показват разширяване на обекти, свързани с оръжейните програми на страната, те не позволяват да се определи точно обемът или темпото на производство. Ван Х. Ван Дипен, експерт по севернокорейските оръжия и бивш високопоставен служител в Държавния департамент на САЩ, отбелязва в имейл, че съществува „впечатляваща поредица от успешни изстрелвания“ на определени модели балистични ракети с малък обсег – някои от които Русия е използвала срещу Украйна. Бойното им приложение позволява на Пхенян да оцени тяхната ефективност и да отстрани недостатъците. От друга страна, някои твърдения на Пхенян – например тези, свързани с разработването на хиперзвукови планиращи апарати и интегрирането на изкуствен интелект в ракетите – остават недоказани. Що се отнася до междуконтиненталните балистични ракети (МБР) на страната, анализаторът предполага, че те може да не се отличават с висока надеждност, но въпреки това са достатъчни, за да „поддържат минимален възпиращ потенциал спрямо Съединените щати“.

Повишената точност укрепва както конвенционалните, така и ядрените способности на Пхенян, твърди Анкит Панда, старши сътрудник в Програмата за ядрена политика към Фондация "Карнеги" за международен мир. Панда предполага, че зад част от тези постижения вероятно стои Москва:

"Все още не разполагаме с категорични доказателства, но е вероятно руската техническа помощ да допринася за ускорения напредък на Северна Корея в редица направления, свързани с конвенционалните оръжия."

Пачеко Пардо посочва това като един от начините, по които руското сътрудничество би могло да бъде от полза за ядрения арсенал на Северна Корея. Макар да изключва възможността Русия пряко да подкрепя севернокорейската ядрена програма, той подчертава, че Кремъл би могъл да предостави технологии, компоненти и експертни познания за разработването на ракетите, използвани за доставяне на тези бойни глави.

Тази модернизация на ракетите протича паралелно с разширяването на ядрения арсенал.

Въпреки санкциите, наложени от Организацията на обединените нации от 2006 г. насам в отговор на програмите на страната за ядрени оръжия и балистични ракети, Ким определи статута на своята държава като ядрена сила като "завършен и напълно необратим". Той отхвърли всякаква възможност за сделка, която би включвала разоръжаване в замяна на икономически ползи или гаранции за сигурност. Пхенян е извършил шест ядрени опита – последният от които през 2017 г. – като междувременно е разширил капацитета си за производство на делящи се материали.

През септември Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) установи – чрез официални снимки и сателитни изображения – наличието на втори завод за обогатяване на уран в Йонбьон, основния ядрен комплекс на страната, както и признаци на активност, свързани с разширяването на обекта в Кансон. Според VERTIC – британски център, специализиран в ядрената верификация и неразпространението на ядрени оръжия – новият завод, заедно с предишни разширения, би могъл да увеличи годишния производствен капацитет за високообогатен уран приблизително 2,5 пъти спрямо нивата от началото на 2021 г., при условие че всички тези съоръжения функционират с пълен капацитет.

В своя годишник за 2026 г. Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) оценява, че Северна Корея е сглобила около 60 ядрени бойни глави и е натрупала достатъчно делящ се материал за производството на поне още 30. „Несигурността ни относно общия размер на арсенала нараства с всяка изминала година“, признава Панда, който заявява, че „няма съмнение“, че Ким все още е „далеч“ от притежаването на онзи ядрен арсенал, към който се стреми.

Според Пачеко Пардо тази военна модернизация е отговор на политически и икономически разочарования. Изследователят отбелязва, че провалът на сближаването със Сеул и на преговорите с Вашингтон през 2018 и 2019 г. (по време на първия мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп) – последван от изолация по време на пандемията – е довел до преориентиране към въоръжените сили, които бяха загубили влияние през първите години от управлението на Ким. Това военно укрепване съвпада с икономическо възстановяване, подпомогнато отчасти от производството на оръжия за Русия. Централната банка на Южна Корея изчислява, че БВП на Северна Корея е нараснал с 3,5% през 2025 г., след ръст от 3,7% през 2024 г. и 3,1% през 2023 г. Това са външни оценки, предвид липсата на официална статистика от страна на Северна Корея. Този подем обаче съществува паралелно със силен натиск върху населението: според анализ на икономиста Рандал Джоунс от Корейския икономически институт в САЩ, цената на ориза се е увеличила 5,2 пъти в периода между май 2024 г. и май 2026 г.

Китай остава ключов фактор – като исторически съюзник и основен търговски партньор на Северна Корея – и същевременно помага за смекчаване на икономическата изолация на своя съсед. От миналата година насам двете страни отново са заздравили връзките си, като според китайското външно министерство двустранната търговия през 2025 г. е достигнала приблизително 2,42 милиарда евро.

Пачеко Пардо отбелязва също, че Ким отново е започнал да разчита на армията, която изпълнява вътрешна функция: тя служи като инструмент за засилване на репресиите и наблюдението над населението, като същевременно осигурява заетост за младите хора. Освен това, изпращането на войски на руския фронт носи приходи за Пхенян; изследователят смята, че част от тези средства може да достигат до семействата на войниците. Режимът съчетава отдаването на почит към севернокорейците, загинали в руско-украинския конфликт, с предоставянето на награди за техните близки – например финансова помощ и жилища. Експертът свързва тези решения – както и демонстрирането на военна мощ – с необходимостта да се гарантира оцеляването на режима. Същевременно той се стреми да покаже на Южна Корея и САЩ, че династията, управляваща страната от 1948 г. насам, разполага с армия, готова да я защитава. Тази демонстрация на сила има и дипломатическо измерение, предвид интереса на Тръмп към нова среща с Ким.

От другата страна на границата Южна Корея следи тези събития със загриженост. Сеул представи бюджетно предложение за 2027 г., което предвижда увеличение на разходите за отбрана с 8,2% – най-рязкото повишение от близо две десетилетия насам – и включва инвестиции в дронове, системи за противодействие на дронове и изкуствен интелект. Въпреки че администрацията на И Дже Мьонг изрази готовност за възобновяване на диалога с Пхенян (макар все още да не е получила отговор), Пачеко Пардо прогнозира, че страната ще продължи да инвестира в нови технологии и да придобива американско въоръжение.