Гушни букета както трябва

Темата за смъртта е център както на световната драматургия, така и на изкуството въобще.

Затова не е чудно как само в последните години излязоха няколко наистина великолепни филма, които съвсем пряко поставят въпроса за умирането – като действие, което извършваш сам, с близките си, или по някакъв друг начин.

И след тъжния, меланхоличен и философски “Време за раздяла” на Франсоа Озон и бохемския, забавен и остроумен “Нашествието на варварите” на Денис Аркан, можем да се насладим на подобна история, разказана типично по американски.

Простичкият “Ритни камбаната с финес” (“The Bucket List”) работи по математическа формула: събери двама велики актьори, прибави точен период от време преди да умрат и няколко ефектни решения и ще получиш тъжно-смешна комедия, в която всичко си е на мястото.

Главните герои са ексцентричният супербогат Едуард (Джак Никълсън) и скромният автомеханик Картър (Морган Фрийман). Те се запознават в болницата и с течение на няколко месеца се оказва, че диагнозите и прогнозите за бъдещето им, за съжаление, не се различават колкото тях самите.

Затова решават да изпълнят The Bucket List - списък от неща, които трябва да направиш, преди да гушнеш букета. Разбира се, списъкът включва обиколка около света, но и далеч по-прости неща, като да се спуснеш с парашут или да целунеш най-красивото момиче, например.

Пътуването, както се очаква, е забавно-тъжно, на места жалко, а на други – величествено. Смехът във филма произлиза от небрежното, иронично и снизходително отношение към смъртта.

Насладата със сигурност е от съчетанието на двамата (макар напоследък добрият и мъдър образ, който Фрийман постоянно играе да ми е втръснал). Близките кадри и бруталната ирония на Никълсън обаче са наистина убийствени, още повече, че и двамата не се страхуват да се покажат грозни, стари, дебели и... истински.

Напълно възможно е кадърът, в който седят на върха на една пирамида и водят философски разговори, да ти се стори бутафорен, а обиколката около света – по-скоро като направена на блускрийн в любовен филм от началото на деветдесетте.

Но макар че “Ритни камбаната с финес” не достига до висотата на споменатия “Нашествието на варварите”, той е един наистина приятен филм.

Диалогът е остроумен и надиграването и сериозността, с която се говорят пълни глупости (за сметка на несериозността на останалите разговори) е убийствено смешна.

Филмът е напълно възможно да те развълнува, разплаче, или разтърси. Но най-хубавото е, че накрая излизаш от залата щастлив, усмихнат и с онова вълшебно чувство в сърцето, което те кара да се носиш един сантиметър над земята.

Наистина го препоръчвам на всеки, особено ако обича Никълсън и Фрийман – защото този филм може да не е върхът в кариерите им, но по очите им личи, че са го правили с огромно удоволствие.

Виж къде можеш да го гледаш

Ето и трейлъра: