Сънят на Руши

Вчера, 10 юли, излезе новият албум на Руши Видинлиев “Postsleep”, който можеш веднага да си купиш в mp3.bg – ето тук!

Още първият сингъл от него – Go Ahead – ни подсказа посоката, в която проектът ще ни отведе.

Очевидно беше, че Руши се е запалил по траш-нещата, но албумът направо заковава с професионализъм и перфектен звук между експерименталното и поп-звучене.

Може би отговорността за него трябва да търсим от музикалните продуценти - студио Retrо – техни са всички аранжименти, записи и смесване, или от Грами-носителя Брад Блекууд, който е правил мастеринга.

Postsleep е поредният прочит на класика, която преминава през модерното време, но запазва някои от автентичните си звуци.

В случая, очевидно вдъхновението е бил седемдесетарският диско-пънк.

Албумът обаче рядко ти прорязва тъпанчетата със стържещи звуци – съдържа всичко - между галещ слуха ембиънт и приглушени дисторжио-звуци, напомнящи златната ера на синтезаторите.

Почти всеки инструмент е минал през ефект или е комппютърно генериран.

Допълни много пляскане и дръм-машини.

Експерименталният звук или ще те запали жестоко, или ще те издразни, но при всички случаи няма да те остави безразличен.

Текстовете в албума са за всичко, което се случва в сънищата – малко объркани, доста честни и обичайно остроумни.

Вокалите на Руши са не толкова изпети, колкото изшептени, изрежисирани и изкрещени – театрални в смисъла на BG TV например.

Има супер много женски беквокали, които ту са забързани, ту са забавени и общо взето допълват с текст не толкова гласа на Руши, колкото останалите инструменти.

Postsleep би могъл най-лесно да мине за рок албум, но модерните пънк-рифове, неочакваните скокове между куплета и припева, които напомнят прекъсване във връзката, и странните хармонии между чистите акорди, по-скоро ме лишават от смелостта да го категоризирам стилово.

Влиянията са много – от Ред Хот до Gorilaz, от The White Stripes до Doors.

И всички онези зеленокоси пичове, които изобретяваха извънземни звуци на синтезаторите си и се вдъхновяваха от пукащия звук и смешните забързани вокали на старите винилови плочи.

И като стана дума за стари плочи, супер интересно е парчето “What Happened There”, в което Руши е запазил вокала на Маргарита Хранова от песента й “Не се страхувай“.

80-те години и соц-артът запалиха и Явор Гърдев за неговия „Дзифт“, а връзката между двете е, че безспорният хит в албума - Beautiful Dirt – е част от неговия саундтрак.

Парчето ще бъде и следващият сингъл и видео, и, имайки предвид, че е наистина нечовешко, ти препоръчвам да си го купиш и да му се наслаждаваш тайно сам, преди да стане следващият хит и да ти омръзне от въртене.

Останалите парчета, които ще си пееш и в съня си са Insects, B.B.Q., Local Time, Post Sleep и Mr. Goodtrip.

За мен този проект на Руши за пореден път качи нивото показа как се прави.

И защо доста български поп-музиканти трябва да се чувстват като селянчета пред Мадона, когато той си науми да осъществи поредната си провокативна идея.

Албумът на Руши е тук