Bobby McFerrin превърна публиката в свой хор

За някои от присъстващите снощи в зала 1 на НДК това бе единствената възможност да видят Боби Макферин (Bobby McFerrin) на живо.

Известен в България основно с "Don’t Worry, Be Happy!", не вярвам разочарованите, след концерта му, да са много. Независимо, че не я "изсвири".

Самият концерт беше нещо като моноспектакъл и макар да отидох с доста високи очаквания, трябва да призная, че не само бяха надминати, но дори останах изненадана.

Нещо повече - имаше моменти, в които откровено зейвах с уста срещу сцената и си повтарях на ум: "Това не е възможно! Няма как човек да произведе такива звуци! Няма как!"

Харизмата:

Оказа се, че този човек (среден на ръст, слаб и седнал на съвсем обикновен стол) е способен да изпълни такова пространство, което по някога цял оркестър не може да запълни.

Музикалните инструменти:

Реално нямаше такива. Като изключим разнообразието от звуци, които излизаха в такава хармония от гърдите на Боби Макферин, че дори можеш да разпознаеш инструментите. Сигурно мнозина не биха повярвали.

И аз честно казано още не мога да повярвам, но го преживях. Няма как да го опиша, защото разумът ми се противи на преживяното и продължава да смята, че това не е възможно!

Контактът с публиката:

В началото Боби дори не пожела да погледне хората, които бяха в залата. В първия момент се почувствах малко обидена от това. После ми се стори, че той се притеснява, но всички тези съмнения свършиха, след като още на четвъртата песен Боби превърна цяла зала 1 на НДК в негов личен хор, който само с няколко движения на ръката му бе готов да направи всичко.

Без да се усетим започнахме да пеем с него. Но не както обикновено се случва на концерти. Не! Тук нямаше текст, а само ритъм, който да спазваш.

След този момент ледовете се стопиха окончателно и последваха импровизация след импровизация.

Публиката:

Безкрайно дисциплинирана и изцяло под влиянието на Боби. Той свършва дадено изпълнение, всички ставаме и започваме да ръкопляскаме.

Няколко секунди по-късно, той вдига ръката си срещу нас (с онзи международен знак за "спри по дяволите, искам да ти кажа нещо") и всичко става толкова тихо, че можеш да чуеш как минава трамвая отвън.

Към средата на концерта, на сцената излезе Теодосий Спасов. Последва "надсвирване" между инструмент и глас.

После на сцената се качиха женски хор Ангелите с диригент Георги Петков.

Кой още беше на сцената и как продължи феноменалният концерт, виж в текст и снимки тук.