Мумията се разлага

Едва ли някой някога си е помислял, че "Мумията" има претенции за велик филм или за кино-шедьовър.

Въпреки това лентата е своеобразен култ за не един поклонник на успешната смесица ужаси+фентъзи и ако си сред феновете, които следят частите от самото начало (1999-та), със сигурност или вече си гледал третата, или си се заканил да идеш тези дни.

В нея отново в главна роля е Брендън Фрейзър като Рик О'Конъл – безстрашен британски шпионин и изследовател.

Той и съпругата му вече водят толкова спокоен живот , че им иде да се промушат с вилица, за да не умрат от скука...

Синът им обаче е тръгнал смело по стъпките на баща си и без разрешение разкопава Китай в търсене на гробница на древен непобедим император.

Точно той е и новосъбудената мумия, която семейно всички се опитват да затрият, като междувременно събират многобройни (все пак става дума за Китай) армии.

Всичко щеше да е супер, ако филмът не беше грандиозно тъп. Ето защо:

Като начало, ако двете предишни серии изобилстваха от страхотни лафове, тук веселбите се изчерпват- най-много до една-две изтъркани шеги и забавни ситуации около дежурния по смеха гейоподобен Джонатан Карнахан (в ролята – Джон Хана).

Филмът е станал лигава семейна драма – никакво напрежение в боя, много пот в обясненията и доста сапун в излиянията. И някакъв блудкав опит за приказност.

Яките ефекти са отишли по дяволите, напрежението ги е последвало и на екрана самотно стоят няколко каскади на блубокс и Джет Ли на кон... и намазан с боя.

Актьорската игра: "И Златната Малинка отива при..."

На доста места във филма диалогът обяснява какво ще се случи в следващите 10 минути: "Дай ми окото на Шангри Ла!" "Не, ти ще събудиш императора!". Не, няма. Дори мен няма да ме събуди.

Всичко това продължава близо 2 часа. През тях се молиш да се случи нещо хубаво, да се уплашиш, разсмееш, или поне да не се издрайфаш от отвратително баналните драматични диалози.

Нищо такова не се случва.

Гледай филма, ако си пълен мазохист.

Ето трейлъра: