Заръка за смях

Ако играем на асоциации и ти кажа "магически реализъм", съм сигурна, че веднага ще се сетиш за Емир Кустурица.

Добре де, едва ли ще се сетиш, но факт е, че неговото кино е запазена марка в изкуството да представяш най-обикновени битовизми като магия и най-естествени навици – като мистични ритуали.

Марката е толкова разпознаваема обаче, че с последните си филми Кустурица май взе да се повтаря.

И ако още предишният проект на режисьора „Животът е чудо" (въпреки смеха) ти се стори леко скучен и биещ на кухо, новият само ще затвърди впечатлението, че някой май има нужда от свежо вдъхновение.

Ако пък неговата работа все така те омагьосва, разсмива и те кара да се чувстваш горд балканец, „Обещай ми“ е точно за теб.

В него отново ще видиш неидентифицирани прелитащи обекти, сводници и проститутки, беззъби дремни шмекери, невинни сръбски хубавици, селяни и купища чудаци.

И още: пуцане, балканска музика, мелета и каскади, ухилени физиономии в близък кадър, любов по балкански и красота дори в най-грозните детайли.

Историята ни потапя в света на 12-годишното селянче Цане, изпратено от дядо си да продаде кравата, да купи икона и да си намери жена от големия град.

Там то се среща с тъмните балкански субекти, предвождани от Мики Манойлович в ролята на баш-мафиота и естествено, се справя с всяка пречка, за да измъкне любимата си от ръцете на сводниците, и да се прибере с всичко поръчано от дядото.

Както споменах, цялото това "всичко"  е изиграно снимано и изсвирено живописно, а героите, особено в началото на филма, напомнят на любимите откачалки, измайсторени от Тери Гилиъм.

Гледай „Обещай ми“, ако всичко описано по-горе ти звучи интересно и ново, ако обичаш балканската дандания и си падаш по безкрайните поредици от скечове.

Ето къде.

Ето и трейлъра: