Кризата, която отбелязва края на един свят

Във водовъртежа на финансовата криза критиката на дивия капитализъм и съмнението в могъществото на безпринципния пазар, които прозвучаха в речта на Никола Саркози в Тулон на 25 септември, останаха незабелязани.

"Сегашната финансова криза отбелязва края на един свят, построен в резултат на падането на Берлинската стена и края на студената война. Този свят бе създаден заради великата мечта за свобода и просперитет". Сега тази мечта е разбита, пише френският журналист Даниел Верне от френското издание Le Monde.

Саркози не го каза директно, но даде да се разбере, че тази мечта е била утопия, основана на илюзии. Илюзии на управляващото през 90-те години поколение, което беше движено от мисълта за това, че "демокрацията и пазарът ще решат всички проблеми на човечеството". И че "успехът и глобализацията ще победят бедността и войната". Тази илюзия се закрепи, когато "границите бяха отворени и милиони избягаха от нищетата", пише авторът.

Френският президент обаче е от реалистите, които никога не са вярвали в тази илюзия. Съмишлениците му винаги са смятали, че жестоката международна действителност в крайна сметка ще вземе своето.

А Саркози посочва примерите: завръщането на религиозния фундаментализъм и национализъм, дъмпинга, тероризма... А след войната между Русия и Грузия може да се добави и използването на сила за регулиране на разногласията.

Ще доведе ли започналата в САЩ финансова криза към нов подем на национализма, към нов цикъл на протекционизъм и отстъпление от досегашните позиции?, пита Le Monde.

Ако това се случи, няма да е за първи път. В края на XIX и началото на XX в. протече невиждана икономическа глобализация, която завърши със сблъсъка на водещите световни сили в Първата световна война.

Скептиците често привеждат този прецедент, за да охладят прекалените надежди.

Днешната глобализация е едновременно най-опасната и най-обещаващата.

Развитието на международното право, съществуването на световни организации, макар и несъвършени и старадащи от капризите на големите държави, ни позволяват да вярваме, че на историята не й е писано да се повтори, завършва френският журналист Даниел Верне.