Смелост от пластилин

Разгледай снимки от „Пластилин“

Новата постановка на Сатирата „Пластилин“ е сред най-любопитните премиери на годината по няколко причини:

„Пластилин“ е култово (да, осъзнавам колко е изтъркано определението) произведение на един от най-известните и противоречиви съвременни руски драматурзи Василий Сигарев.

Той е ученик на големия Николай Коляда, който, след прочел „Пластилин“, му е казал: „Може спокойно да умреш, ти вече написа Пиесата на живота си”.

Очевидно е бил прав – след десетки сценични реализации и награди, при ръчването на поредното отличие на Сигарев - „Evening Standard” 2002 в размер на 45 000 евро, Том Стопард заявява: „Ако Достоевски живееше в 21 век, непременно щеше да напише „Пластилин”.

Спектакълът въвлича най-младите актьори в състава на Сатирата – обещаваща компания от таланти, които до момента рядко сме виждали в пълния им блясък и никога – заедно.

Режисьор е Марий Росен – ученик на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова, който има опит и с класическите, и с нетрадиционните театрални форми и поне до момента демонстрира едновременно добър вкус към произведения и смелост към крайни експерименти.

Основният персонаж се играе от Пламен Великов, който отдавна не беше получавал роля, съответстваща на таланта му, и когото препоръчвам внимателно да следите от тук нататък.

Виж откъс от представлението и чети нататък:

Празна сцена, ежедневно облекло вместо костюми.

31 действия, в които абсолютно всички са заедно на сцената и се превъплъщават в различните персонажи.

Театър, в който речта е водеща – среда, действие, илюстрация и начин на общуване – актьорите до края описват къде се намират и какво правят, казват ремарките си и едновременно разиграват сцените и се вживяват в героите си.

Енергия, нестандартна идея, силна драматургия, режисьорска идея и актьорска игра. Публиката е водена и тласкана от едно крайно състояние в друго за секунди.

Напрежение, динамика, емоции от смях до сълзи, от истерия до тиха тъга - „Пластилин“ изобщо не прощава.

Хваща те за гърлото и си играе с теб - ту затяга, ту отпуска, но никога не те оставя да скучаеш или да се разсейваш.

Историята разказва за Максим – момче, което се старае да оцелее в градската джунгла на уродливи (и хиперболизирано отвратителни в спектакъла) персонажи.

Там той изживява кризата на последния нормален човек, сред вдебилените, пияни и развратни животни наоколо.

Смърт и грях, лицемерие и жестокост – всичко това е нормално в света, който той обитава.

Спасението е да стисне зъби и да моделира собствения се свят, който обаче се оказва не по-здрав от пластилинова фигурка.

Несъмнено един нетрадиционен театрален опит, който е за хората с вкус към различното.

Пластилин е в Сатирата на 20 декември 2008-ма и на 12 и 26 януари 2009г. 

Разгледай снимки от „Пластилин“