В света на бушуващите в Близкия изток от 2011 г. арабски пролети и революции, прерастващи в граждански войни и международни конфликти, Саудитска Арабия се откроява като "остров на стабилността". Главно заради икономическото и финансовото благополучие, осигуряващо далеч по-висок жизнен стандарт не само в сравнение със съседните, но и с много други страни. Има и друг важен фактор за запазване на социалния мир в саудитското кралство - повечето поданици осъзнават, че династията Ал Сауд е легитимната власт в страната, пише Константин Дударев в "Независимая газета".

През януари 2015 г. кралят се възкачи на престола изцяло според установения ред: като принц престолонаследник Салман ибн Абдул Азиз Ал Сауд автоматично се настани на кралския трон, сменяйки своя полубрат - покойния крал Абдула ибн Абдул Азиз Ал Сауд.

Още първите стъпки и решения на седмия крал на Саудитска Арабия обаче показаха, че той не се кани да следва открай докрай нормите и традициите, останали от управлението на неговите предшественици. Особено щом става дума за отдавна назрели според него решения.

Реформите, започнати от крал Салман веднага след идването му на власт, обхванаха всички сфери на живота - и вътрешната политика, и регионалната, и международната. Най-важна и дори сензационна стъпка бе промяната в правилата за наследяване на престола. Над половин век, както бе завещал монархът основател, тронът бе предаван от по-големия му син към по-малкия. Перфектно действащата система обаче имаше и недостатък - приложима бе само докато са живи децата на краля основател.

На пръв поглед става дума за вътрешен проблем, който би трябвало да тревожи само поданиците на кралството. Но рукналите порои от коментари, статии с всевъзможни прогнози и изявления на западни политически дейци породиха недоумение и гласове на недоволство в саудитския печат.

Безпокойството сред политиците е обяснимо: Саудитска Арабия е най-големият доставчик на петрол на световните пазари, тъй че при вътрешни неуредици притокът на жизненоважната суровина може да спре. Освен това кралството е влиятелен играч на световния финансов пазар и инвестира милиарди долари в много страни, заинтересовани тези вливания да продължат. Накрая, Саудитска Арабия е лидер на арабско-мюсюлманския свят, упражняващ съществено морално-политическо влияние върху живота на над 1,5 милиарда души. И всички раздори в родината на исляма крият риск от смут в умовете на правоверните из цялата мюсюлманска общност.

Крал Салман премахна тези вселенски страхове и опасения с волево решение - прати в оставка като престолонаследник последния жив син на Абдул Азиз, принц Мукрин, и назначи на мястото му друг принц, Мохамед ибн Найеф, заемащ поста министър на вътрешните работи. Трети в кралската йерархия стана синът на краля - 30-годишният принц Мохамед ибн Салман, министър на отбраната и приемник на принца престолонаследник. Това решение предостави за пръв път водещи роли в държавното управление на хора от третото поколение - внуци на крал Абдул Азиз. Така практически с един замах и без трусове бе предотвратена евентуална криза на властта, според мнозина вече тегнеща над кралството като дамоклев меч.

Направена бе и важна крачка към консолидиране и обновяване на властта. Административната реформа събра текущия контрол върху министерствата и ведомствата в ръцете на принца престолонаследник и неговия приемник. За да станат по-ефективни държавните органи, бяха премахнати 12 държавни комитета, чиито функции бяха прехвърлени на две новосъздадени.

Успоредно с това бе обновен съставът на правителството, назначени бяха и нови губернатори. Контролът над основния източник на приходи - най-голямата в света държавна петролно-газова корпорация "Сауди Арамко", мина от ресорното министерство към Мохамед ибн Салман като шеф на Комитета по икономика. За разлика от своя предшественик, който следваше предпазлива линия и постоянно държеше сметка за мненията на консервативните духовници, крал Салман се прояви като ръководител, замислящ решително да модернизира страната според собствените си възгледи.

Саудитска Арабия е смятана за една от най-консервативните и най-затворени страни в света. Огромната част от жителите на кралството са дълбоко вярващи, векове наред останали верни на основните норми, закони и традиции на исляма, възникнал през 7-и век точно по тези земи. Вековните традиции обаче не пречат на саудитците да живеят и в друго измерение - в модерния свят, що се отнася до икономиката, науката, културата и социалния живот. В тези сфери протичат доста значителни промени.

Тъкмо затова поданиците харесват у крал Салман редица черти като стремежа да е отворен към народа, готовността да обсъжда въпросите, от които зависи бъдещето на страната. Наблюдателят Талал Сулейман от в. "Араб нюз" пише: "Кралят прави своя арабска пролет, която ще преобрази страната отдолу догоре. Осъзнал, че времето не чака, кралят започна да влива свежа кръв в кръвоносната система на държавата - изведе на авансцената млади лидери и ги направи отговорни за прехода към нова ера".

В оценки за мащаба на преобразованията медиите твърдят, че крал Салман започва да гради "четвърта саудитска държава", която ще е твърде различна от днешното кралство, трето поред. Както знаем, първите две саудитски кралства са възникнали през 1744 и 1824 г.; и двете са били унищожени от Османската империя. Сегашната - трета саудитска държава, бе създадена от Абдул Азиз Ал Сауд през 1932 г.

Още по-радикални може би са реформите във външната политика на кралството, продиктувани от огромните промени и в близкоизточната ситуация, и в целия свят. Пукнатината в отношенията с несменяемия партньор - САЩ, предизвикана от събитията на 11 септември 2001 г., се задълбочи, превръщайки се в сериозни, практически неразрешими противоречия. При посещение във Вашингтон като наследник на престола през 2012 г. принц Салман упрекна американския президент, че не се вслушва достатъчно в препоръките на саудитското ръководство.

Преоценки във външната политика на кралството обаче наложиха на първо място сближаването на САЩ с Иран и решението на Вашингтон да намали присъствието си в Близкия изток. А продължаващата експанзия на "Ислямска държава" (забранена в Русия терористична организация, бел. на изданието) изостряше нещата допълнително с оглед на пасивното поведение на САЩ. Рияд осъзна, че за да си гарантира сигурност в региона, оттук нататък може да разчита само на себе си. И кралят пое това предизвикателство. Точно тук е същината на "арабската пролет", осъществявана от крал Салман във външната политика.

Твърде важна фаза от радикалното преформатиране на курса, следван от Рияд, е обръщането с лице към Русия. Всяка от двете страни коригира външните си връзки и двете правят насрещни стъпки. Русия - чрез своя "завой към Изтока", а кралството - развивайки широко сътрудничество с Русия.

Операцията на руските Въздушнокосмически сили в Сирия подложи на трудни изпитания сближаването между Русия и Саудитска Арабия. Първата реакция на Рияд бе нееднозначна и по-скоро негативна. Група мюсюлмански богослови призоваха дори да бъде обявен джихад на Русия. Ходът на събитията обаче предизвика еволюция на тази позиция.

Точките над i-тата бяха сложени на 11 октомври, когато Мохамед ибн Салман разговаря в Сочи вече за втори път тази година с президента Владимир Путин. Изявленията, дадени на пресконференция след срещата от двамата външни министри - Сергей Лавров и Адел ибн Ахмед ал Джубейр, се свеждат до следното. Целите, които си поставят страните ни в Сирия, съвпадат. Стремежът е да не се допусне тържество на терористичния халифат и в Сирия да възтържествува национално помирение.

Ал Джубейр потвърди съгласието на страната си "да работи с руските приятели" с оглед "да започне политически процес, водещ към запазване на единната сирийска държава и държавните структури". Саудитска Арабия смята да активизира усилията за координиране на антитерористичните действия с Русия, добави той. Страните изразиха намерение да развиват военнотехническото си сътрудничество, а също така икономическите връзки.

Резултатът от преговорите дава основания да сметнем, че въпреки напрегнатата ситуация в Сирия и целия Близък изток срещата в Сочи е потвърдила волята на двете държавни ръководства да активизират общите усилия в борбата с тероризма и поетия курс към развитие на взаимноизгодно сътрудничество. Инак защо е била потребна още една арабска пролет?
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase