Мнозина, които преди една година бяха гневни, днес просто са уморени. Всички ние свикнахме с омразата и с гневните реакции на части от обществото. Но през 2018 година има и надежда, твърди в есето си Кръсто Лазаревич, публикувано от Дойче веле.

През 2016 година един изпълнен с омраза човек, с реториката на седемгодишен арогантен малчуган, беше избран за президент на САЩ. Възрастните недоволни британци прокараха Brexit-а, докато младите, влюбени в Европа британци предпочетоха да си останат у дома, вместо да гласуват на референдума. През 2016 година почина и поп-легендата на 80-те години Принс. Хората по целия свят изпратиха 2016 с вдигнат среден пръст и възгласи „Fuck You 2016!". 

2016 година ще остане в историята като една година, в която т.нар. западен свят без причина сам се вкара в задънена улица. И то не като последица от тежка икономическа криза като тази от 1929 година, а защото просто много хора решиха да заложат на националистическата карта, вместо на отвореното към света общество. И не защото се чувстват зле, а защото очевидно това им доставя удоволствие.

2017 не беше по-добра

Погледът назад към 2017 година не събужда вече тези силни усещания. Не защото годината беше по-добра, а защото ние се примирихме с факта, че т.нар. западен свят през следващите години няма да е едно добро място. И че ще сме щастливи, ако статуквото се запази.

2017 година беше подобна на отдавна отминалите 1790-а, 1915-а и 1969-а година. Тя беше годината на Големия взрив. И още по-точно - на многото взривове.

Първите месеци от мандата на Доналд Тръмп ги възприехме като някакъв виц. Той така и не успя да прокара много от намеренията си, защото някакви си там съдии или американският Конгрес ги блокираха. Но със събитията в Шарлътсвил вицът свърши: 45-ият президент на САЩ не осъди насилието, защото за него по-важно беше да си спечели овациите на неонацистите и други десни екстремисти.

През 2017 година една дяснопопулистка партия в Германия, която търпи в редиците си и неонацисти, стана трета политическа сила в Бундестага. Неправителствени организации регистрираха над 1 700 нападения срещу бежанци в Германия - повече от четири на ден.

Военнопрестъпници - национални герои

В Австрия пък един човек с нацистко минало беше назначен за вицеканцлер. Участието в правителството на Партията на свободата доведе до налагане на санкции на Австрия през 2000-та година. А през 2017-а от европейските столици пристигат само поздравления? Самият канцлер пък е един 31-годишен мъж, който така и не е завършил следването си, а цялата му изборна програма беше изградена върху затварянето на Балканския маршрут.

На Балканите осъдени за военни престъпления биват празнувани като национални герои, например Слободан Праляк, който се самоуби показно в Хагския трибунал още при произнасянето на присъдата му. Дори президентката и министър-председателят на членката на ЕС Хърватия критикуват Международния трибунал и окачествяват присъдите му като нечестни.

В Чехия министър-председател стана популистът и евроскептикът Андрей Бабиш. Той обаче е зависим от гласовете на десните екстремисти и комунистите, за да може изобщо да управлява. В Полша и Румъния пък предстоят съмнителни реформи в правосъдната система. Потъпкването на върховенството на закона в Полша е толкова отявлено, че ЕС прибягва за първи път до параграф 7 от Лисабонския договор, който може да доведе до отнемането на правото на глас на страната.

Европа завива все по-надясно

Унгарското правителство отдавна вече е загърбило либералните европейски ценности, но за разлика от Полша още не е санкционирана от ЕС, тъй като партията на Виктор Орбан е член на ЕНП заедно с германските ХДС/ХСС и австрийската Народна партия, които я покровителстват.

И докато континентът продължава да завива все по-надясно, през 2017 година в Средиземно море се удавиха над 3 100 души по време на бягството си към Европа.

Мнозина, които преди година бяха яростни, днес са просто уморени. Примирихме се с факта, че основни права на малцинствата се поставят под въпрос. Свикнахме и с ежедневната омраза по улиците, в социалните мрежи и в парламентите, в които отново започнаха да влизат по-малко жени.

Но бяхме и пощадени

Не бива обаче да си заравяме главите в пясъка. Все пак през 2017 година ние бяхме пощадени от най-лошото. Дясната екстремистка Марин льо Пен категорично загуби президентските избори във Франция и на първо време няма да може да руши ЕС. Финландия, Малта и Германия въведоха еднополовите бракове, което - след едно съдебно решение - скоро ще трябва да стори също и австрийското правителство.

Все още нищо не е загубено. 2018 година може да влезе в историята като годината, в която гражданите ще дадат отпор на залитането вдясно и на негативните реакции на части от обществото.

Кръсто Лазаревич е роден в Босна и Херцеговина и като дете е избягал със семейството си в Германия. Днес той живее в Берлин, работи като журналист и публицист и пише за различни германски медии.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase