Имунната система ни предпазва не само от бактерии и вируси, но и от дегенериралите клетки в тялото ни. Всеки ден имунната система премахва тези отклонения, за да предотврати развитието на онкологично заболяване. Но раковите клетки са умели и могат да се научат да избягват атаките на имунната система. Тук е мястото на имуноонкологията: с помощта на подходящи методи и активни вещества, защитните клетки могат да разпознават и ефективно да унищожават раковите клетки.

Терапията срещу рака е на път да се промени

Хирургия, лъчетерапия, химиотерапия - тези методи и до днес са най-често използваните в борбата с рака. Лъчетерапията и химиотерапията са свързани с множество нежелани реакции. В крайна сметка и двете действат не само срещу злокачествените ракови клетки, но и срещу здравата тъкан на тялото. Токсичните и радиоактивни вещества например унищожават раковите клетки по-целенасочено, ако са съединени с антитела, които се свързват със специфична структура на повърхността на туморните клетки.

При прицелните терапии изследователите идентифицират структури, които се срещат предимно върху раковите клетки. Те са създадени от мутации в генома на развиваща се ракова клетка. От една страна, това позволява туморът да бъде унищожен прицелно, а от друга  - пречи на раковите клетки да се адаптират допълнително, за да избегнат елиминирането. Като резултат раковите клетки могат да останат неоткрити. Не така стоят нещата с методите на имуноонкологията.

Значение и откритие на имуноонкологията

Докато прицелните терапии срещу злокачествените образувания засягат директно туморната клетка, имуноонкологията активира имунната система на пациента за борба с рака.

Идеята за имуноонкологията се ражда през 1867 г. в Бон (Германия), след като туморът на пациентка се свива, когато е прехвърлена в леглото на пациент с гангрена. Това дава основание на учените да подозират, че собствената защитна система на тялото може да атакува и елиминира рака.

Контактът с бактериите на кожната инфекция очевидно е довел до активиране на имунната система на пациентката. Повече от 140 години по-късно изследванията в тази област са напреднали дотолкова, че имуноонкологията е обявена за научен пробив на 2013 г. от едно от водещите в областта на науката списания „Science“.

Мобилизиране на собствената имунна система на организма

Терапевтичните подходи на имуноонкологията могат да бъдат специфично насочени срещу тумора или да имат ненасочен ефект. При неспецифичната имунотерапия имунната система се активира общо, за да действа по-ефективно срещу чужди тела, патогени и дегенерирали клетки.

Методът на инхибиране на контролните точки също принадлежи към неспецифичната имуноонкология. Той пречи на раковите клетки да се маскират като здрави тъкани и по този начин да избегнат елиминирането си. За тази цел се блокират специфични протеини на повърхността на Т-клетките (контролни точки). В противен случай тези протеини се свързват с туморните клетки и ги класифицират като безвредни. Въпреки това имунните контролни точки обикновено се използват за разпознаване на собствените структури на тялото. След блокиране на контролните точки имунната система може вече да не приема здравите клетки и също да ги елиминира, което може да доведе до автоимунни нежелани реакции.

Т-клетки: ефективно оръжие срещу рак

За разлика от неспецифичната имунотерапия повишеният имунен отговор на прицелната имунотерапия е насочен специално срещу раковите клетки. По този начин фокусът е върху една група защитни клетки: Т-клетките.

Т-клетките имат силен цитотоксичен ефект и могат да елиминират раковите клетки по естествен път. Въпреки това туморните клетки могат да избегнат разпознаването си от Т- клетките чрез приспособяване. Следователно терапевтичните подходи в имуноонкологията имат за цел да дадат възможност на Т-клетките да идентифицират раковите и да ги класифицират като опасни за организма.

Обещаващ метод е химерната антигенна рецепторна терапия (CAR-T- клетъчна терапия), при която се извличат някои от собствените Т-клетки на пациента. Извън тялото те се модифицират генетично, за да разпознават и унищожават раковите клетки по-ефективно. След това те се връщат в пациента (адаптивен трансфер на Т-клетки).

CAR-T-клетките остават активни в тялото за дълго време и следователно трябва да действат селективно срещу дегенериралите клетки, без да разрушават здравата тъкан. Терапията е част от персонализираната медицина и трябва да бъде адаптирана към всеки пациент поотделно.10

Друг иновативен подход е технологията BiTE®. За разлика от CAR-T-клетъчната терапия, това е универсална платформа, която може да се използва за лечение на различни видове рак. Биотехнологично произведените биспецифични молекули се свързват едновременно с ракова клетка и с Т-клетка. Те служат като мост между клетките и дават възможност на Т-клетката да атакува директно туморната клетка.

Създадено със съдействието на Амджен

Как вирусите могат да унищожат туморните клетки и комбинации от различни възможности за терапия - вижте тук

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase