Да превърнеш песимизма в своя запазена марка. Това прави малкото градче Поланка в държавата, която бе избрана за най-щастлива в света – Финландия.

"Да не би да сте се изгубили? Следващ град – Поланка“.

Това гласи огромна жълта табела към финландското градче. След няколко километра има още една: „Скоро: Поланка. Все още имате време да обърнете и да се върнете“.

Поланка наистина е превърнала песимизма в марка. Всяка година се провежда фестивал на песимизма. Има си дори мюзикъл и онлайн магазин, в който се продават песимистични сувенири. Видеата с обяснение колко песимистичен е градът имат милиони гледания.

"Има хора, които всеки ден искат да отидат и да разбият знаците“, казва 41-годишният Томи Раджала, председател на Поланската песимистична организация.

Кметът на града Хари Пелтола споделя, че всеки път, в който каже на други финландци кое е родното му място, те винаги споменават песимизма.

"Тук, когато споменеш думата песимизъм, хората веднага се сещат за Поланка“, казва Раджала пред BBC.

Но как малкото, отдалечено, непретенциозно градче решава да се самопровъзгласи за глобален център на песимизма?

Както в много други развити държави и във Финландия има демографски проблем. Раждаемостта намалява, а населението застарява. Проблемът в страната е много по-голям, отколкото в другите скандинавски държави.

Според прогнозите населението ще започне да намалява от 2031 година, а това ще окаже ефект върху системите за социално подпомагане и здравни грижи. Най-засегнати от това са малки и отдалечени градчета... като Поланка.

Раджала твърди, че Поланка е "най-откъснатото място, в най-откъснатата финландска провинция“.  В града живеят 2600 души, а 37% от тях са на възраст над 64 години.  Населението е намаляло наполовина от 1980 година насам, а големите градове продължават да привличат младите хора.

"При демографията винаги има победители и губещи, казва експертът Тимо Аро. - А Поланка е един от губещите“.

Колкото и позитивен да си, числата около финландското градче са прекалено мрачни.

По думите на Раджала винаги, когато Поланка се появява в новините от 2000-та година насам, то града е представен в негативна светлина. Ето от тук произхожда песимизмът на хората – не можеш да си оптимистичен, когато винаги си пример за най-лошия резултат от демографската криза.

"Да, знаем, че сме зле. Но ще сме най-добрите, които са зле във Финландия“, казва Раджала.

В града има всичко – бензиностанция, кафе, ресторант, който сервира обяд, няколко магазинчета и автобус, който пристига 6 пъти седмично от най-големият град наблизо. Повечето жители работят в сферата на услугите и агрокултурата.

63-годишният Джаако Паавола, който държи книжарница в града, си спомня, че първата „песимистична нощ“ се състояла около средата на десетилетието. Нямало такса вход, но пък всеки присъстващ трябвало да плати такса изход.

"Хората започнаха да идват, за да се срещат един с друг. И в истинския дух на песимизма се поздравяваха с: "Виждам, че си още жив“, казва Паавола.

В спомените на 60-годишната Рийта Никанен всичко започнало много естествено. Тя също присъства на песимистичните вечеринки от самото начало.

"Един човек каза: „Тук не се случва нищо, дори и песимизъм“, казва Никанен. Медицинската сестра има една от главните роли в песимистичния мюзикъл, както и във видеата, които градчето публикува. Тя е част и от песимистичната музикална група, носеща името "Травма“.  Театралната група има представления из цяла Финландия, а бандата – изпълнения при поръчка.

През 2016 година обаче първата група песимисти се разпада. Членовете й стават прекалено малко заради... демографската криза. Но Раджала, който израства в града, решава да поднови действията. Той е нает от общината, за да направи по-добра маркетинг стратегия за града.

Първото видео, което прави като реклама на Поланка, представлява саркастичен тур из града, пълен с черен хумор. Видеото събира 200 хил. гледания. Второто стига половин милион.

"Най-хубавото нещо в песимизма е, че не трябва да лъжа“, казва Раджала.

В Поланка има повече жени отколкото мъже. В едно от хумористичните видеа Нико, изигран от 22-годишният Анти Рийянен, обикаля из града използвайки Tinder само за да съвпадне с... майка си.

Във всичко има и доза позитивизъм - търговията в песимистичният онлайн магазин процъфтява. Получават се хиляди поръчки за тениски с лозунги "най-сърдитият дядо“ или „труден човек“. Мюзикълът привлича хора от цялата страна и ще бъде игран отново и другото лято. Ново място за срещи на песимистични хора отваря врати.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase