Глобалното затопляне е факт, а покачването на температурите на Земята води до историческа суша, смъртоносни наводнения и бързо топене на ледовете в Арктика. Това, от своя страна, причинява стабилно покачване на морското равнище, което според учените ще продължи десетилетия.

Ново проучване от Climate Central, изследователска група с нестопанска цел, показва, че приблизително 50 големи крайбрежни града ще трябва да приложат "безпрецедентни" мерки за адаптация, за да предотвратят воден апокалипсис - морето да погълне голяма част от най-заселените им райони. Сред тях е и Бургас.

Анализът, в сътрудничество с изследователи от Принстънския университет и Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия, доведе до поразителни визуални контрасти между света, какъвто го познаваме днес, и нашето подводно бъдеще, ако планетата се затопли само с до 3 градуса по Целзий преди индустриалните нива.

През август учените съобщиха, че светът вече е с около 1,2 градуса по Целзий по-топъл от нивата от преди индустриалната революция. Те твърдят, че температурите трябва да останат под 1,5 градуса - критичният праг, за да се избегнат най-тежките последици от климатичната криза.

Но дори и в най-оптимистичния сценарий, при който глобалните емисии на парникови газове започват да намаляват още днес и стигат до нула до 2050 г., глобалната температура все още ще достигне върх над 1,5-градусовия праг, преди отново да започне да пада.

При по-малко оптимистични сценарии, където емисиите продължават да се покачват след 2050 г., планетата може да се затопли с 3 градуса още през 2060-те или 2070-те години, а океаните ще продължат да се издигат десетилетия след това, преди да достигнат пикови нива.

"Днешните ни избори ще определят нашия път", казва Бенджамин Щраус, главен учен в Climate Central и водещ автор на доклада, пред CNN.

Изследователите от Climate Central използват глобални данни за надморската височина и населението, за да анализират кои ще са частите от света, които ще бъдат най-уязвими от покачването на морското равнище. Най-концентрирани те са в Азиатско-тихоокеанския регион.

Малките островни държави, изложени на риск от "почти пълна загуба" на земя, се казва в доклада, а осем от първите 10 области, изложени на повишаване на морското равнище, са в Азия, като приблизително 600 милиона души са изложени на наводнение при сценарий на затопляне от 3 градуса .

Според анализа на Climate Central Китай, Индия, Виетнам и Индонезия са в първите пет държави, които са най-уязвими за дългосрочно покачване на морското равнище. Изследователите отбелязват, че това също са държави, които са добавили допълнителен капацитет за изгаряне на въглища през последните години.

През септември проучване, публикувано в списание Nature, установи, че близо 60% от останалите на планетата петрол и природен газ и 90% от неговите запаси от въглища трябва да останат в земята до 2050 г., за да имаме по-голям шанс да ограничим глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над доиндустриални нива. Повечето региони по света, според него, трябва да достигнат пика на производството на изкопаеми горива сега или в рамките на следващото десетилетие, за да избегнат критичния климатичен праг.

Ако планетата достигне 3 градуса, Climate Central съобщава, че приблизително 43 милиона души в Китай ще живеят на сушата, която се очаква да бъде под нивата на отлив до 2100 г., като 200 милиона души живеят в райони с риск от повишаване на морското равнище в дългосрочен план.

С всяка част от степента на затопляне, последиците от изменението на климата се влошават. Дори с ограничаването на затоплянето до 1,5 градуса, според учените, екстремните метеорологични явления по света през лятото ще стават все по-тежки и по-чести.

Над 1,5 градуса климатичната система може да започне да изглежда неузнаваема.

Според доклада на Climate Central приблизително 385 милиона души в момента живеят на земя, която в крайна сметка ще бъде залята, дори ако емисиите на парникови газове бъдат намалени. Ако затоплянето е ограничено до 1,5 градуса, покачването на морското равнище би засегнало сушата, населена от 510 милиона души днес. А ако планетата достигне 3 градуса, линията на прилива може да нахлуе над сушата, където живеят повече от 800 милиона души, установява проучването.

Авторите отбелязват в доклада, че ключово предупреждение в тяхната оценка е липсата на глобални данни за съществуващите крайбрежни защити, за да се проектира изцяло експозицията на издигащи се морета. Независимо от това, те признават, че поради въздействията, наблюдавани днес при последните наводнения и бури, градовете вероятно ще обновят инфраструктурата, за да избегнат влошаване на въздействията. Но крайбрежната инфраструктура струва пари. Богатите държави като САЩ и Обединеното кралство биха могли да си позволят тези мерки, но нациите с ниски доходи могат да бъдат изоставени.

И докато много малки островни държави са заобиколени от мангрови гори и коралови рифове, които биха могли да защитят земите им от издигащите се морета, затоплянето води до подкисляване на океана и други форми на унищожаване на околната среда, които застрашават подобни защитни мерки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase