Докато расте в Северна Корея, Канг На-ра никога не е използвала интернет.

Дори малцината привилегировани нейни сънародници, на които бе разрешено да имат смартфони, имали достъп само до строго ограничения интранет на нацията. YouTube, Instagram и Google били напълно чужди концепции.

Днес Канг е звезда в YouTube с повече от 350 000 последователи. Най-популярните й видеоклипове са събрали милиони гледания. Нейният акаунт в Instagram, с повече от 130 000 последователи, може да се похвали със спонсорирани реклами за големи марки, включително Chanel и Puma. Тя е сред увеличаващия се брой севернокорейски дезертьори, които, след като успяват да стигнат до Южна Корея, постигнаха това, което може да изглежда малко вероятно - успешна кариера като YouTube звезди и влиятелни лица в социалните медии.

Десетки са преминали по подобен път през последното десетилетие, а техните видеоклипове и акаунти дават рядък поглед върху живота в отшелническото кралство - храната, която ядат севернокорейците, жаргонът, който използват, ежедневието им. Някои канали предлагат повече политическо съдържание, изследвайки отношенията на Северна Корея с други страни. Други се гмуркат в богатите и - за тези, които са наскоро дезертирали, изцяло нови - световете на поп културата и развлеченията.

Но за много от тези инфлуенсъри, които са избягали от една от най-изолираните и бедни нации в света и са стигнали до една от най-технологично напредналите и дигитално свързани държави, тази кариера не е толкова странна, колкото може да изглежда.

Дезертьорите и експертите казват, че тези онлайн платформи предлагат не само път към финансова независимост, но и усещане за свобода на действие и самопредставяне, докато се асимилират в един плашещ нов свят.

Път към свободата

Дезертьорите са сравнително ново явление; те започнаха да навлизат в Южна Корея "в значителен брой" през последните 20 години, като повечето преминават през дългата граница на Северна Корея с Китай, обяснява Сукел Парк, директор на Южна Корея за международната организация с нестопанска цел Liberty в Северна Корея.

От 1998 г. повече от 33 000 души са дезертирали от Северна в Южна Корея, според Министерството на обединението в Сеул, като броят им достига 2914 през 2009 г.

Канг, която сега е на 25 години, е сред многото, които са предприели пътуването, а то е натоварено с рискове, като например да стане жертва на секс търговията в Китай или да бъде заловена и изпратена обратно в Северна Корея, където дезертьорите могат да бъдат изправени пред изтезания, затвор и дори смърт.

Канг бяга на юг през 2014 г. като тийнейджърка, присъединявайки се към майка си, която вече е напуснала страната.
В началото, разбира се, било трудно; като много други, тя се изправя пред самота, културен шок и финансов натиск. Пословично конкурентният пазар на труда на Юга е още по-труден за дезертьорите, които трябва да се приспособят както към капиталистическото общество, така и към враждебността на някои местни жители.

Към 2020 г. 9,4% от дезертьорите са били безработни - в сравнение с 4% от общото население, според Министерството на обединението.

За Канг повратната точка настъпва, когато тя започна да получава съвети и се присъединява към училище с други дезертьори. Но едва когато става участник в южнокорейско телевизионно шоу, животът наистина "стана интересен", казва тя.

"Дезертьорска телевизия"

През 2010 г. нарастващото обществено очарование от севернокорейците породи нов телевизионен жанр, известен като "дезертьорска телевизия", в която дезертьорите са канени да споделят своя опит.

Някои от най-известните предавания включват "Now On My Way To Meet You", излъчен за първи път през 2011 г., и "Moranbong Club", излъчен през 2015 г.

Канг се появява и в двете - и някъде по това време тя за първи път хвърли очи на YouTube, където беше особено привлечена от видеоклипове за грим, красота и мода. До 2017 г. тя създаде свой собствен канал, използвайки нарастващата си слава и "записвайки ежедневието ми за хора, които ме харесват от телевизионни предавания".

Много от нейните видеоклипове в YouTube изследват разликите между двете Кореи във весел, разговорен стил, като контрастиращи норми за красота. "В Северна Корея, ако имате големи гърди, това не е хубаво!" казва тя през смях в едно видео, припомняйки си изненадата от откриването на сутиени с подплънки и гръдните импланти, които са популярни на юг.

Други видеоклипове отговарят на често срещани въпроси относно бягството от Северна Корея, като например какво носят със себе си дезертьорите (сол за късмет, семейна снимка за утеха и отрова за плъхове, в случай че бъдат хванати – за "когато знаеш, че ще умреш")

В крайна сметка каналът стана толкова популярен, че тя получи представителство от три мениджърски агенции, нае видео продуценти и започна да привлича клиенти за спонсорирано съдържание в Instagram.

"Сега имам постоянен поток от доходи", казва тя пред CNN. "Мога да си купя и ям каквото искам и мога да си почина когато си искам."

Този модел на успех – повторен от други дезертьори от YouTube, като Канг Еун-джун, с повече от 177 000 абонати, Джин Хео, с повече от 270 000, преди да свали канала си тази година и Парк Су-Хуанг с 45 000 – вдъхнови много други да се присъединят към YouTube.

Част от техния успех според Сукел Парк от Liberty в Северна Корея е, че дезертьорите "са доста предприемчиви".

"Мисля, голям фактор, който допринася за това е, че вие контролирате, не ви нарежда южнокорейски шеф. Може да е трудно, но хората имат свобода на избор... Сам си си шеф, според собствения си график", обяснява той.

Истории, разказани според собствените им условия

Дезертьорската телевизия може да е помогнала за повишаване на популярността на някои от тези влиятелни личности, но също така предизвика и противоречия сред общността на дезертьорите.

Някои я смятат за "несъвършена", но тя помага на южнокорейската общественост да се запознае по-добре със своите връстници от Севера, казва Парк. Но много други критикуват токшоутата като сензационни, преувеличени, остарели и неточни.

Например, предаванията често използват анимационни графики, сложни фонови декори и звукови ефекти - като тъжна музика, която свири, докато дезертьорите си припомнят миналото си.

"В крайна сметка това са развлекателни предавания, а не документални филми", допълва Парк. "Предаванията са направени от южнокорейски телевизионни продуценти и сценаристи... очевидно дезертьорите нямат редакционен контрол."

Това разочарование от начина, по който севернокорейците са представени в основните медии и желанието им да разказват историите си според собствените си условия, е една от основните причини, поради които толкова много дезертьори са се обърнали към социалните медии.

Много дезертьори смятат, че "южните корейци имат само много плитко разбиране за Северна Корея или че имат определени стереотипи за севернокорейския народ, които трябва да бъдат разбити", обяснява Парк.

Изграждане на мостове между Кореите

Но за много дезертьори, станали потребители на YouTube, има друга, по-възвишена цел, освен печеленето на независим доход чрез разказване на собствените им истории: преодоляване на пропастта между двете Кореи.

Това е трудна задача, особено през последните години, когато отношенията се влошиха поради разногласия относно тестването на оръжия на Севера и съвместните военни учения на Юга със Съединените щати.

Но някои казват, че това напрежение е точно причината, поради която е важно да се хуманизират и свържат корейците от всяка страна.

"Вярвам, че информирането на хората за трудностите на севернокорейците чрез YouTube може да бъде полезно за моя народ в Северна Корея", каза Кан Юн-джунг, на 35 години, която избяга от Северна Корея през 2008 г. и стартира канала си в YouTube през 2019 г.

За нея YouTube е начин да "продължа да си напомням за моята самоличност, коя съм и откъде съм дошла,  както и да уча хората за преживяванията на дезертьорите. Ако двете Кореи се обединят, искам да интервюирам много хора в Северна Корея."

Все пак има проблем за тези, които се надяват да преодолеят разделението: публиката им остарява, вероятно защото съдържанието им се харесва най-много на поколението, преживяло Корейската война от 50-те години на миналия век и последиците от нея.

"Поколението, което помни Северна и Южна Корея като една страна, си отива", казва Парк. Това прави изграждането на мостове между по-младото поколение по-неотложно.

Повечето от зрителите на Кан Юн-джунг са на 50 или повече години, докато тези на Канг На-ра са предимно на 30 години – относително високи възрастови групи в света на социалните медии.

Част от проблема може би е, че младите южнокорейци не знаят почти нищо за своите връстници от другата страна на демилитаризираната зона, вместо това са бомбардирани със зловещи новинарски заглавия за ситуацията със сигурността, политическа реторика и военно дрънкане на оръжие.

В резултат на това, казва Парк, "младите южнокорейци познават американците по-добре от севернокорейците. Те познават японците по-добре от севернокорейците, познават китайците (по-добре от севернокорейците). Така че да можеш да възобновиш някаква форма на контакт между хората, разбиране и съпричастност – ако това са севернокорейци, които правят свои собствени канали в YouTube – тогава това е страхотно."

За Канг На-ра, която остави след себе си много приятели в Северна Корея и веднъж дори обмисля да се върне към репресивния режим, това разстояние се чувства лично.

"Искам да имам повече последователи, които са тийнейджъри и хора на 20 години, защото искам повече млади хора да се интересуват от обединението и да се интересуват от Северна Корея", казва тя. "Няма ли да увеличи възможността да се върна в родния си град, преди да умра? Ако повече млади хора искат обединение на Кореите, не може ли да се осъществи?"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase