Духовна бедност: 38% от българите не са прочели нито една книга

12% не смятат за нужно да четат, показва проучване на "Алфа Рисърч"
8 сеп 2022 12:56, Петя Славова
253
Духовна бедност: 38% от българите не са прочели нито една книга
Снимка: БГНЕС

Четенето на книги успява да запази мястото си в „топ 5“ дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват значителни промени както в заниманията на хората извън професионалната им дейност, така и във формите и начините на четене, това показва изследване на Алфа Рисърч.

Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче намалява с 15 до 20 процентни пункта в сравнение с 2016г., като при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и активности в интернет. В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии, или имат различни занимания в интернет. От 36-те процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% - до 40 г. Всички тези индикатори показват много сериозно и задълбочаващо се изместване на класическото четене от активности в електронната среда.

За тези, които четат, предпочитаният начин остава хартиеният носител (52%). Въпреки, че запазва първото си място, той бележи спад с 15% спрямо 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, алтернативните, електронни начини на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%). Почти 38% от анкетираните заявяват, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната тенденция е към намаляване броя на активно четящите.От гледна точка четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разделено на три големи групи: една трета - слабо или нечетящи; една трета – спорадично и ситуативно четящи и една трета – интензивно четящи. Предпочитана е художествена литература - 46.8%. Удвоява се интересът към съвременните български автори – от 8% през 2014г. на 16% днес. Лек ръст е налице при световната и българската класика, предпочитана от 15 до 20 на сто от анкетираните. Всеки втори споделя, че чете интернет базиран текст - новинарски портали, статии, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература привлича интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, вкл. фентъзи, посочват, че четат 11.2% от анкетираните. Запазва се констатираната и в предишните вълни тенденция най-четящо да е поколението 40 – 60 г., живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо образование и доходи. Показателно е, че делът на средното поколение, което чете художествена литература, е равен на дела на 18-30 годишните, които четат постове в социалните мрежи (по 46%).

В синхрон с общата тенденция за постепенно намаляване на четенето на книжен носител, пълзи нагоре делът на хората, които, или не притежават никаква книга вкъщи, или имат под 10 книги. Те вече обхващат около 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година. Най-ревностни читатели са онези 35% от анкетираните, които притежават над 100 книги в дома си. Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкова е по-висок интересът му към четенето. Възможно е обаче тази функция на домашната библиотека да започне бавно да отмира – проучването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година. Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани, благодарение на по-възрастните поколения, но тяхното наличие не винаги мотивира по-младите да четат. Книгите присъстват в дома като част от живота на родителите, но не непременно като част от интелектуалния живот на младото поколение.

Около три четвърти от българите не използват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки (основно в читалищата) остават най-използваните библиотеки (17.6%), особено в по-малките населени места. Те компенсират донякъде по-слабия достъп и материални възможности за закупуване на книги от техните жители. Ползването на библиотека е единственият индикатор, по който малките селища са в по-добри позиции от населението на големите градове. В личен план значението на четенето заема много различно място за отделните социално-демографски групи. Тенденциите спрямо предишните изследвания по този индикатор остават сравнително стабилни, дори с лек възходящ тренд към 2021 г. Днес, 60% от българите, спрямо 56% през 2019 г., категорично застават зад твърдението, че си струва да четат. За 28% (30% през 2019 г.) значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете.

Колкото по-висок е социално-икономическият статус на анкетираните (по-високо образование, тип заетост, доходи), толкова по-силно изразена е нагласата, че четенето е от значение. В допълнение, по-широкият спектър от възможности в големите градове и най-вече в столицата – както икономически, така и разнообразието на културния живот, също развиват нагласите към четене. За възрастовата група 18-30 г. ценността на книгите и четенето е изместена основно от занимания в дигитална среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, прекарване на време в социалните мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-висок дял непрочели нито една книга за последната година. Потенциалният книжен пазар в България обхваща около 40 на сто от пълнолетните българи, закупуващи поне една книга годишно. Този дял не се е променил съществено за последните седем години – ръстът е не повече от 2 до 3 процента. Над половината участници в книжния пазар (56.6%) са закупили до 5 книги (най-често от една до три), 27.9% – от 6 до 10, а над 10 книги – 15.5%. Така, на един българин се пада малко над книга и половина годишно, но средният брой закупени книги, ако разгледаме само участниците в пазара, е 5.3.

Топ три фактора за избор на книга остават: препоръките на приятел (41%), популярността на автора ( 26%) и промоцията на книгата (19%), но значението и на трите нараства спрямо 2014 г., като резултат от активизирането на различни промоционални събития през последните години.

Данните показват, че българинът не е започнал да купува повече книги, но се е преориентирал към по-внимателен избор, вземайки предвид отзивите за автора, книгата, получените награди и пр. Почти всеки втори, закупил книга, я е избрал в книжарница. С изключение на селата, книжарниците остават главното място за снабдяване с книги във всички социални и териториални групи.

Панаирите на книгата и базарите също се утвърждават като желани места за запознаване с нови книги и закупуване, нареждайки се непосредствено след такива традиционни способи като заемането от приятел и библиотеките, въпреки много по-слабото си пространствено покритие. Основните мотиви за посещаването им са закупуването на книги (55%), информиране за нови заглавия, автори, книги (54%), интересните срещи с автори, обсъждания и пр. (42%).

На около 1/5 от пълнолетното население, основно „активни читатели“, се е случвало да свалят книги от интернет. Проучването показва, че колкото повече един човек чете, толкова по-склонен е да разнообразява източниците, чрез които си набавя книги, обръщайки се и към глобалната мрежа. Близо половината от хората, които са копирали книги, твърдят, че най-често са прибягвали до копирен център (48%). Собствена копирна машина използват 18%, служебна – 14%, а книжарници – 13%.

В международния ден на грамотността Асоциация "Българска книга" събра институциите на конференция, на която бяха представени стряскащи данни от национално представително проучване "Българинът и четенето", проведено от "Алфа Рисърч". Проучването обхваща четири основни тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и промяната в начините на четене; значението на четенето в личния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „свалянето“ на книги от интернет. Проучването е проведено на терен в периода 24 ноември – 5 декември 2021 г. чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Извадката е стратифицирана по регион и тип населено място, а подборът на респондентите е по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


253
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
160
7
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Под игото е написана във възхвала на руснаците. Васил Иванов Кунчев - Левски е бил прав в далновидството си како е казал, че които и дани освободи, то той й ще ни пороби отново. И до днес руснаците искат признание, но за нас са се били японци, украинци, молдовци, финланци. НО не и руснаци. Русия и до днес крият документа с Османската Империя, защото там ние българите не фигурираме, нито пък нашата родина България.
159
3
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Знанието носи скръб, невежеството - безгрижие. - Сократ
158
2
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
До Анонимен 154Мога ли да знам с какво се занимаваш и какво изпълва живота ти? И кое е нещото което наистина влияе на емоциите ти? дали още изпитваш емоции или си станал робот който днес прави това което е правил вчера и приключението е изчезнало от живота му. да четеш е все едно да пътуваш, същото е. и е жалко че ти не можеш да го усетиш. Ти губиш.
157
3
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Книгите, също както и зяпането в екран, все едно дали телевизор или телефон, приучват човек към един вреден навик - да възприема пасивно това, което някой му предлага... Този навик превръща всички четящи, както и всички зрители изобщо, в пасивни наблюдатели на света. Тогава остава място да действат активните хора, които не са прочели и една книга през живота си. И ето така пpo.cтoтията е възтържествувала в нашия свят.
156
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Аз затова чета само НАУЧНА литература , и установих че като сложа една бира в хладилника тя става студена !
155
3
 
14
 
! Отговори
Владо преди 1 година
Иначе българина от всичко разбира - политика, коронавирус, Русия, международно положение, икономика все си пише 6+. Не дава никой нищо да му каже, но главата му празна. Оплаква се, че е беден и всички му пречат, но не осъзнава, че той сам си пречи и никога няма да си оправи положението, при положение че за 5 стотинки няма знания по нищо. Чете пропагандата на Путин и псува здравните власти. Няма оправия!
154
3
 
12
 
! Отговори
БОГАТСТВО преди 1 година
За тези 38% не знам. Според мен провецента вероятно е по-висок. Има още един фактор - младите хора в българия, като цяло, книги не четат. Според нем там процента е над 50%. А хубавата книга е БОГАТСТВО! Освен това има огромна пропаст между книга и филм.
153
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
До Анонимен 150 - Ти за онези 80% ли питаш - Еми не си ли чувал че има демографска криза - Не се раждат нови ?!
152
4
 
2
 
! Отговори
До 155 преди 1 година
Е, при мен няма. Ама каквото-такова. Природата ми е отредила да съм *** и беден, ама поне съм щастлив. Като гледам, колко умни, грамотни, начетени и богати нещастници има, направо се радвам за себе си.
151
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Не го могат четенето!
150
1
 
6
 
! Отговори
зИл преди 1 година
Охотно вярвам, особено що се касае до младото поколение на Смарт Телефоните!
149
3
 
4
 
! Отговори
До ? преди 1 година
Че няма да си прекарал живота си като умствено изостанал ***. Света ще изглежда по-друг начин. По същата логика мога да попитам- защо да се къпеш ако ще се сбръчкаш? Защо да имаш приятели ако ще се сбръчка? Защо да излизаш навън ако ще се сбръчкаш? Защо да пътуваш ако ще се сбръчкаш?
148
3
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
До До Анонимен 121Затова колкото и да са ми симпатични италианците ще са за мене ромите на Европа. Също толкова невежи и също толкова кресливи. Не знам, не искам да обобщавам. не знам с кои италианци си общувал. Предполагам не с такива от рода на Умберто Еко. И все пак...
147
1
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
38% не са чели и още 40% само с Винету и после се чудите защо СИК мутрата Борисов управляват държавата.
146
1
 
2
 
! Отговори
MaйMyнaтa преди 1 година
На 3.10 ще се преисчилява %
145
6
 
3
 
! Отговори
Браво момче преди 1 година
До Анонимен 58 - Ето виждаш ли , времето на Вазов н е било много отдавна в исторически аспект - ТИ сам потвърждаваш правотата на Русия че Одеса е Руска , което автоматично ти отнема претенциите за " демократ " , подкрепата ти за Украина и те прави Русофил !
144
8
 
4
 
! Отговори
? преди 1 година
Какъв е смисълът да четеш книги като така или иначе ще остарееш, сбръчкаш и умреш?
143
2
 
14
 
! Отговори
До Анонимен 151 преди 1 година
Книгите развиват, ако има какво да се развие. Не са магически все пак.
142
12
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Бая книги изчетох, докато един ден не осъзнах, че това е вредно за мен. Чиста загуба на време, без човек да е активен, потапя се в друг свят, общо взето реший за себе си, че чуждите помии не са ми необходими. :-) Всеки с мнението си, определено книгите разширяват хоризонти, но и водят до затваряне, бягане о реалността и неактивност в реалния свят!
141
2
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
До Анонимен 53В които някои ходят сякаш влизат в някой музей. Лично аз бях свидетел как една библиотекарка разкарваше група хлапета и им обясняваше това е еди какво си а онова еди какво си като гид в музей. Тогава ме напуши страхотен смях, но в същото време не ми стана хубаво. за новите поколения това вече не е релевантно. Имат си телефоните и лаптопите. Но за мен това е жалко. Цялата красота и емоция които произтичат от четенето замина на кино. Жалко е.