Конспиративните теории идват във всякакви форми и размери. Те варират от откровено опасни, като тези, които гласят, че правителствата са наложили локдаун миналата година, за да могат да сменят батериите на всички птици, без да забележим, до крайно опасни, като теорията на конспирацията Pizza Gate от 2016 г.. Тя вдъхнови мъж да пътува от Северна Каролина до Вашингтон, за да стреля с пушка в пицарията Comet Ping Pong, за която той погрешно смяташе, че стои зад трафик на деца за сексуални услуги, заедно с Демократическата партия.

В нашия горчиво разделен свят, подхранван от Дивия запад на интернет, теориите на конспирацията стават все по-популярни. Това може да се дължи на факта, че хората намират някаква утеха в тях, както предполага авторът Алън Мур: "Основното нещо, което научих за теорията на конспирацията, е, че хората вярват в тях, защото това е по-утешително. Истината за света е, че всъщност е хаотичен. Истината е, че ги няма Илюминатите, еврейската банкова конспирация не съществува, или пък сивите извънземни. Истината е много по-страшна – никой не те контролира. Светът е без кормило."

Но каквото и да ги мотивира, една теория на конспирацията се оказа по-непобедима от всяка друга: идеята, че извънземен космически кораб е кацнал в Розуел, Ню Мексико, през юли 1947 г., а правителството на САЩ агресивно прикрива това.

Тази конкретна теория на конспирацията съществува и до днес. Тя е дядото на всички конспиративни теории, а Розуел е родното място на уфологията.

Всъщност това е теория на конспирацията, толкова устойчива, че дори президентите на САЩ са принудени да я отрекат. В реч в Северна Ирландия през 1995 г. тогавашният президент Клинтън заявява: "Получих писмо от 13-годишния Райън от Белфаст. Райън, ако си сред тълпата тази вечер, ето отговора на въпроса ти: Не, доколкото знам, извънземен космически кораб не се е разбил в Розуел, Ню Мексико, през 1947 г. И, Райън, ако военновъздушните сили на Съединените щати са намерили извънземни тела и не са ми казали за това, бих искал да знам."

За привържениците на конспиративните теории Розуел е дървото, което продължава да дава плод. То просто отказва да изсъхне и да умре. Той е епицентърът на интензивни спекулации в продължение на почти три четвърти от века. Много хора вярват с почти религиозен плам, че в началото на юли 1947 г. извънземен кораб е открит от американската армия на изолирано място, на 75 мили извън Розуел, че обитателите му са били заловени и че американското правителство тогава изкуствено създава скандал, чрез който да отвлече вниманието на народа и да прикриване случилото се.

Например Дон Шмит, който е написал седем книги по темата и е интервюирал 600 свидетели, свързани с Розуел -  повече от всеки друг писател, казва, че първоначално е бил скептик относно инцидента. Но сега той е 99 процента сигурен, че това, което кацнало в пустинята, е "кораб с неизвестен произход, който не е произведен на тази планета".

В нова завладяваща документална поредица Бен Смит, бивш агент на ЦРУ, изследва нови вълнуващи доказателства, които могат да разкрият целия случай. "Розуел: Първият свидетел" поставя много ключови въпроси. Защо, повече от 70 години по-късно, тази конкретна мистерия продължава да привлича вниманието ни? Може ли да има някаква истина в идеята, че извънземен космически кораб и същества са кацнали на Земята и са били незабавно отведени от американската армия? Или това е просто поредната нелепа теория на конспирацията, обнародвана в ехо-камера от армия от воини, въоръжени с клавиатури?

Единственият проблем е, че по време на своето разследване Смит често е изложен на риск да бъде озадачен от огромното количество конкуриращи се теории за Розуел, някои от които са по-странни от други. "Във всеки ъгъл, който гледам, има конспирация", казва той с ясно изразено недоумение в гласа му.

Фокусът на "Розуел: Първият свидетел", който е в центъра на "Седмицата на НЛО" на Blaze, е потенциално много нови значими улики. Внуците на майор Джеси Марсел от 509-та разузнавателна служба и първият военен служител, който се е оказал на мястото на предполагаемата катастрофа, са дали на Смит неговия дневник.

Този дневник, който мистериозно преминава от нормален почерк в загадъчен код с главни букви около момента на инцидента, никога не е бил изследван преди. Това е съкровищница от възможна нова информация за събитията от юли 1947 г. Семейството на Марсел е убедено, че той е бил принуден от военните да се откаже от първоначалното си изявление за това, което е открил на мястото на катастрофата.

Веднага след откритието Марсел твърди, че е попаднал на изключително здрав материал, подобен на станиол, който се върнал в първоначалната си форма, след като е бил смачкан. Но много скоро той е принуден от началниците си да следва партийната линия и да каже, че всъщност той просто е открил останките от метеорологичен балон.

В интервю през 1980 г. Марсел най-накрая разказва историята си публично, заявявайки, че е бил принуден да се съгласи с официалната история и да прикрие случая. Той е категоричен, че е открил нещо извънземно в Розуел през 1947 г.: "Никога не бях виждал нещо подобно преди. Засега не знам какво беше. Не беше нищо от тази земя."

Неговата внучка Дениз си спомня възмущението на Марсел, че е бил принуден по този начин. "Той беше наистина разстроен. Не е можел да повярва, че искат да го прикрият. Той наистина е искал да каже истината."

Говорейки пред The ​​Independent чрез видеовръзка от дома си в Ню Йорк, където в свободното си време пише научна фантастика, Смит се съгласява. "Марсел казва, че военните са го накарали да пази тайна и са скрили истината. За семейството му това е правителствена работа - ясна и проста. Това, което Марсел прави, е "невероятно смело". Има много малко служители на разузнаването, които някога излизат и оповестяват публично какво са направили. Той отстоява това, в което вярва и говори с всички за него. Нужна е смелост, за да се справите с обратния удар."

Неговите потомци настояват, че дневникът на Марсел съдържа жизненоважни улики за това какво наистина се е случило в Розуел и нови доказателства къде все още може да са погребани извънземни останки. Като опитен следовател Смит се задълбочава в тази мистерия. Той предава дневника на Дженифър Насо, бивш сътрудник на тайната служба и съдебномедицински експерти, която прекарва един месец в проверка на автентичността на артикула.

Смит подчертава значението на дневника на Марсел. "Той може да промени цялата история за случилото се в Розуел. Може да промени играта. Това е документ от първичен източник и е първият, който имаме във връзка с този инцидент. Обществеността не е имала достъп до нито едно от досиетата, писанията или личните досиета, написани за това събитие преди. Всичко, което внуците на Марсел наследяват от него, беше куфар. В него имаше една папка, а в тази единствена папка имаше няколко военни записи, награда и този дневник, така че се чувствам, че той е доста важен."

Смит продължава: "Когато го отворите, в него има всякакви загадъчни съобщения. За мен, като бивш офицер от разузнаването, изглежда, че тук определено има място за криене на тайни. И така се заиграхме с идеята, че това може да е ключът към кралството."

В крайна сметка внуците на Марсел се надяват, че дневникът ще го оправдае. Дениз казва: "Просто искам някой да излезе и да каже "знаете ли какво, той служи добре на страната си и ние се извиняваме, че го накарахме да премине през това"."

Водещият също така проучва и доклади, че Мак Бразел, който живее в ранчо наблизо и първи открива отломките, и съобщава за тях на властите, е бил задържан в продължение на пет дни от военните и е накаран да оттегли първоначалните си твърдения за кацане на извънземни.

Смит обяснява защо Розуел, преди всичко останало, е теория на конспирацията, която изисква да бъде разследвана. Като бивш служител на ЦРУ с дългогодишен опит в тази област като оперативен под прикритие, той казва: "не можем да прекараме времето си в борба с всяка теория на конспирацията, но евентуално променящо света събитие като първия контакт с извънземен видове, според мен наистина си заслужава отделеното време за проучване".

Розуел си остава толкова мощна история, казва той, защото "събитието в Розуел е първият път, когато правителството по някакъв начин призна в изявление, че разполагаме с НЛО. И това веднага привлече вниманието ми. Правителството на САЩ обикновено е доста внимателно, особено когато става въпрос за чувствителни разузнавателни въпроси и потенциална национална сигурност. Тогава защо направи това изявление? Това наистина ме грабна."

Инцидентът в Розуел, добавя Смит, има потенциала да разкрие "физически доказателства и множество надеждни свидетели, които описват нещо, което светът никога досега не е виждал“.

Водещият, който проследява терористични мрежи, дейности на чуждестранно разузнаване и оръжия за масово унищожение по време на дълга кариера в ЦРУ, казва, че тази история е била доста забележителна от самото начало. "Военните издадоха световно прессъобщение до Асошиейтед прес на 8 юли 1947 г., след като Марсел е бил на терена, извлякъл е якакъв вид отломки и ги върна в базата. Те казаха: "Имаме разбити отломки от НЛО точно тук." В прессъобщението властите казаха, че са намерили "летящ диск".

Много хора си мислят, че тази история прикрива силно секретен американски военен проект. Въпреки това, Смит твърди, че "обикновено, когато създавате история за прикритие, искате да разсеете хората от събитието. Но тази само привлича вниманието в световен мащаб към него. Така че това е било или голяма грешка, с която все още се занимаваме днес по отношение на доверието в правителството и прозрачността на медиите, или всъщност е първият момент, в който правителството на САЩ разкрива, че има извънземни.

Може би осъзнавайки размера на първоначалната си грешка, американската армия бързо започва да прикрива. Според Смит, който има диплома по международни отношения и магистър по изящни изкуства, те са преминали през класическата рутина за димна завеса. "Вие намирате героите в историята, карате ги публично да опровергаят историите си и може би дори ги принуждавате да подпишат самопризнания. След това представяте вашето алтернативно доказателство – което в този случай включваше замяна на отломките, които Марсел намира, с нещо различно."

Всичко това интригува хората, но няма ли все още опасност, че, проучвайки всички тези теории, Смит просто се поддава на дивия и шантав край на конспиративния пазар?

Неговият отговор е, че трябва да останем непредубедени в изследването на даден обект. "Винаги има риск да се отклоним. Това е популярна критика. Но има толкова много хора, свързани с Розуел, които твърдят, че са имали необикновени преживявания, а ние се опитваме да приемем на сериозно думите им. Не можем просто да ги отхвърлим. Така се случват големи катастрофи, като 11 септември или Пърл Харбър. Служителите на разузнаването не могат да си представят конкретен сценарий и затова изключват жизненоважна информация от своето разследване.

Докато правят поредицата, Смит и екипът му разговарят с хора, които твърдят, че са срещали извънземни: "Така че трябваше да използвам опита си като офицер от разузнаването и да бъда възможно най-отворен към казаното от тях. А и това бе предизвикателство, тъй като нямам достъп до всички радарни доклади от 60-те години на миналия век, и не мога да потвърдя твърдението на тези хора, че са отвлечени от извънземни".

"Въпреки това, използвайки психологията от човек към човек, често усещам от логиката на историята и от фактите, които са известни, че нещо липсва в твърденията на този човек", допълва още той.

Това, което прави Смит убедителен като следовател, е, че той е задълбочен и безстрастен. Той не отрязва ъглите. Той прави надлежна проверка и не преследва сензационни истории. Той разбира, че "в медиите се нуждаете от очи, имате нужда от фантастични заглавия, за да накарате хората да се заинтересуват".

За да затвърди тази гледна точка, дори след такова изчерпателно разследване, Смит не прибързва с никакви бързи, грабващи заглавията заключения. "Нямам яснота и все още нямам съвършени знания. Търся сигурност, следя доказателствата, а все още нямам много такива. Все още нямаме пушещ пистолет. Но се приближавам и научавам повече за начина, по който работят правителствата."

Което означава, че – за неизбежно разочарование на милиони уфолози – Смит все още не е в състояние окончателно да докаже съществуването на извънземен живот. "За мен в момента това е неубедително. Мисля, че правителството прикриваше нещо. Мисля, че правителството има информация, която все още не е разкрило и не е приело проблема достатъчно сериозно, за да отговори на някои от повдигнатите въпроси. Но аз лично все още не съм убеден, че извънземните са кацнали.”

Това обаче не означава, че разследването му е било безсмислено – всъщност точно обратното. Той донесе много потенциални ползи за човечеството. Смит заявява: "В тази история има много чудо и магия. Има много интересни въпроси, които трябва да бъдат повдигнати, които могат да ни направят по-добри хора, дори ако тази история се окаже невярна. Има толкова много, което може да се спечели от проучването на тази област."

И така, както "Досиетата Х" винаги ни напомняха: "Истината е някъде там". Смит повтаря тези мисли. "Всички се борим с идеята за космическа самота. Искаме по-голям смисъл, някаква по-голяма връзка там. Привличат ме идеи за нещо друго. Мисля, че е вдъхновяващо и се радвам, че имах този шанс да бъда част от него."

Той заключава: "Инцидентът в Розуел може да бъде потенциално най-великото събитие в историята на човечеството. Имаме 300 трилиона звезди и 200 милиарда галактики, разпръснати на 15 милиарда светлинни години. Да мислим, че сме сами в цялото това пространство би било доста тъжно. Така че аз лично искам да знам: Има ли някой там? И били ли са тук?"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase