На 25 май, сряда, в Първо студио на БНР за първи път у нас гостува триото от Турция - МешкХане, с пъстра програма от етно, циганска, фолклорна и традиционна, ориенталска музика. Уникално по рода си, събитието предлага различна съвременна интерпретация на традицията, съчетана с много импровизации. Групата, в която всъщност няма нито един турски гражданин, идва у нас по покана на радио "Бинар". Билетите са в продажба в сиситемата на Тicketportal.bg и са с цена 10 лв., а в деня на събититео – 15 лв.

Групата се сформира през 2014 г. на един красив остров в Босфора, а обединяващата идея е интереса и любовта към музиката на Ориента. Ето какво сподели Георги Димитров-Чубри пред Dnes.bg, когото заварихме по време на турне в Испания, с поглед към София и датата 25 май.

Разкажете за себе си, за пътя ви на музикалната сцена, за семейството си, за живота си сега и преди МешкХане?

Роден съм в София, но семейството ми е от Монтана – oбикновени хора, които се трудят цял живот. В семейството ми няма музиканти, с изключение на прабаба ми Тодора, която е пяла народни песни и дори е записвала за радиото. Първите ми срещи с музиката са от 2007-2008 година, когато започнах да "тупам" на една тарамбука по различни фестивали и събори. 2009 г. се оказа преломен момeнт в моя живот. При първото ми пътуване до Истанбул се срещнах с иранския сантур и започнах да свиря с две-три пътуващи банди. Свирих две години на сантур, преди да почна да свиря на турски канун, с който се препитавам сега. Канунът дава повече възможности и затова го предпочетох, a има и доста по-нежния глас. Улицата пък те учи най-добре и най-бързо да музицираш!

Кое те накара да се занимаваш с музика? Как започна всичко?

Това е дълга история, която е свързана с обкръжението ми. Беше станало модерно свиренето на джембе, аз идвам от реге-раста и хип-хоп средите и от там започнах да се изграждам като личност. "Зарибих се" да свиря на джембе и така тупа-лупа, лупа-тупа... През 2009 г. решихме с един приятел да отидем на реге фестивал и след това обиколихме почти цяла Европа, свирейки на джембе. Беше тръпка, която помня и досега!

Изкарахме 45 дни във Франция  - силно изживяване, макар че не изкарвахме много, даже почти нищо. През същата година приятели, всъщност вече световноизвестните музиканти от "Лайт ин Бабилон", ми предложиха на едно рейнбоу събиране в Пирин да ходим към Истанбул и Израел и... просто зарязах живота си в София на работник в супермаркет, макар че съм завършил езикова гимназия. Останах изумен от това, което срещнах като музика на улицата в Истанбул.

Каква е разликата между живота в София и в Турция?

Живея в Анкара, където се ожених за Рейхан, но предимно свиря в Истанбул. Най-основната разлика е отношението към музиканта. В България важи все още стереотипа "музикант къща не храни". Докато хората в Истанбул толкова много обичат музика, че е нормално да се хванат на хоро просто ей така и да забравят накъде са тръгнали. Може да се живее нормално от свирене на улицата в Истанбул. Турците са малко по като децата и реагират по-естевстено на това, което се случва. Щом им харесва остават и слушат, защото ценят музиката!

Разкажете как се зароди  идеята за триото MeшкХане?

Интереснето е, че идеята бе родена в София. Започнахме като отворен проект с името Соулфия, и с доста по-голям състав и хора от различни страни. Направихме едно малко турне в Пловдив, Стара Загора, Велико Търново и София и записахме един диск. В момента проектът продължава да съществува, нови музиканти се присъединяват всеки сезон. Аз и Ян льо Глаз, който беше саксофонист и в тази група, решихме да отидем към Истанбул и да положим основите на малко по-сериозен проект, и в същото време и по-компактен, в смисъл, че с по-малко хора е по-лесно да се пътува и като цяло нещата са по-прости. Тогава срещнахме Стюарт, от Шотландия, който живееше в Истанбул от известно време, виртуоз перкусионист - и готово, групата беше събрана август 2014 г. Два месеца по-късно вече бяхме на първо мини турне във Франция, а от тогава до днес работим над изграждане на стила си. Досега сме записали един демо албум от традиционни и класически композиции и подготвяме запис на професионален албум. Работим и над наши композиции, които да добавим към репертоара.

Защо българин, французин и шотландец избрахте да свирите турска музика?

Турската музика е това, което ни събра - интересът към нея и не само, защото тя е само един член на голямото семейство на модалната музика, която съществува на една огромна географска територия, простираща се от северна Африка до Китай. При мен музиката дойде и с инструмента, и като голяма любов, почуствах много специален резонанс в душата си. Стюарт пък е бил просто барабанист, докато един ден открива света на близкоизточните перкусии и неравноделните ритми и отива да живее в Кайро, за да се учи. Ян има класическо образование, но открива балканската и по-специално българска и македонска музика на саксофон. Идвал е доста пъти да взима уроци, докато срещна мен, за да срещне и макамите.

Свирите на канун, разкажете  малко повече за този инструмент, който едва ли е толкова  познат на широката публика?

Канун, което на турски, арабски и гръцки (канонас) означава закон е трапецовиден инструмент от семеството на цитрата. Има различни модели, моят е с 25 ноти, с три струни всяка, и се свири с перца от костенурка, закрепени на двата показалеца с метален пръстен. Доста древен инструмент, смята се, че произлиза от древноегипетската арфа. Системата за настройване на интервалите е сравнително нова, с подвижни прагчета, които могат да коригират тона с до една кома (1/9 тон). Използван е масово, в различни стилове от класически ансамбли до ромски сватбени оркестри. В музиката играе ролята на пиано и тъй като нотите не са фиксирани като при европейската музика - останалите инструменти се настройват по неговите интервали, от там и името му - Законът в музиката.

Имате концерт на 25 май в Първо Студио на БНР - какво да очаква българската публика, каква програма сте подготвили?

Подготвили сме смесена програма, инструментални композиции, част от нашия установен репертоар и няколко нови песни, с Василики. Близо две трети от песните са любими и на двата народа гърци и турци, и съответно ще бъдат изпяти и на двата езика, като символ на толерантност и уважение към музиката, без значение от нейния произход, една причина да потърсим общото със съседните култури.

Към вас за концерта ще се присъдини и гръцката певица – Василики Папагеоргиу, защо няма нито един турчин?

Точно така, Василики, която живее повече от 20 години в Истанбул, е нашият специален гост. Идеята да направим концерт с нея дойде спонтанно, но също и естествено, тъй като имаме много връзки по между си, като членове на един от нейните проекти "Бургаздан сонра Хейбели", които имат свой живот на островите малко извън Истанбул, с доста запазена гръцка култура. Да, за съжаление в този състав  няма нито един турчин, но това е най-вече заради дребни детайли като паспорти, принадлежност и визи. Докато сме в Истанбул свирим и в други проекти, с много талантливи музиканти от там, но не е толкова лесно да ги вземем с нас на турне в Франция например. Другата причина е, че сме това което сме - чужденци които свирят турска музика.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase