Има много малко съвременни музиканти, за които когото и да питаш, определенията да са от "гений" до "бог".

И винаги, когато съм задавала въпроса "Без кого музиката никога нямаше да е същата?", отговорите са се синтезирали в 5 имена: Бийтълс, Джими Хендрикс, Куийн, Мадона и Майкъл Джексън... без значение от възрастта, пола, професията, или какъвто и признак за разделение да посочиш.

Днес се навършват 15 години от смъртта на един от великите музиканти - Фреди Меркюри.

Много дълго се чудех какво мога да напиша за него - интересното му детство, странния път към славата, пианото, четирите октави диапазон, невероятното му държане на сцената, великите концерти, костюмите, сексуалната ориентация, партитата, болестта, гласа, гласа, гласа...

Той е толкова високо в съзнанието ми, че никога не съм го споменавала наред с останалите ми любими музиканти и композитори. Някак си никога не се сещам за него. Той е просто константа, която не се вписва в рамки, жанрове. Може би за това рядко слушам музиката му... И все пак знам всеки тон и всяка сричка в нея наизуст. Гледала съм клиповете и концертите му неизброимо много пъти.

Когато в зората на демокрацията семейството ми събираше пари за CD-уредба, се заклех, че първата група, която ще чуя на нея, ще са Куийн. Не Моцарт или Рахманинов, Малер или Бах. Куийн.

Без дори да съм част от поколението, което го е боготворяло - все пак съм била на точно 5 години, когато е починал. Дори си спомням, че когато по "Добро утро" съобщиха тъжната новина, се чудех къде е това място, където е концертът в негова чест.

Толкова се шумеше около смъртта му, че бях решила, че е българин. Както и Джон Ленън, което предизвика в родителите ми неистов смях навремето.

И като се замисля, най-вероятно все пак съм заместила по някакъв начин липсата от негов концерт наживо.

Преди около 10 години бях на турне в Германия. В Мюнхен след цял ден размотаване и наблюдение на традиционните за оживените европейски градове ексхибиционисти, екскурзоводката ни предложи да видим някакво ново Куийн-шоу в Мюнхенския планетариум.

Което си представях като малоумщина на голям екран и светлинки на музиката на групата. Отгоре на всичкото, на безумно висока цена. Но понеже много лесно се нарежда на 10-годишни хлапета, си дадох послушно парите и влязохме. С цялата група (от музиканти и певци) се разположихме в залата на Мюнхенския планетариум....

Тогава изживях най-голямото, най-зрелищното и най-вълнуващото музикално събитие в живота си. Над всички концерти, над всички филми, над всичко. Не мога да го разкажа, защото 10 години и зашеметен тийнейджърски мозък не са добра комбинация за пресъздаване на такова събитие.

Помня само, че цялата група излезе с мокри от вълнение лица. Кристален звук и 3-D пресъздаване на най-големия концерт на Куийн. На който виждаш пломбите на кривите зъби на Фреди и космите на пръстите му, докато свири на пиано. И капките пот, които избиват, докато пее Бохемската рапсодия на пианото.

И чуваш дишането му между фразите. Странният звук на китарата на Брайън Мей. И в следващия момент - публиката. Кранът се спуска с близки кадри по първите редове и ти виждаш само 100-200 човека в екстаз.

След това - бавно разширява, стига до общ план, на десетки хиляди зрители, следва панорамиране и ти осъзнаваш, че Лов Парейд и карнавалите в Латинска Америка са детски партита в сравнение с това, което виждаш.

Да, може и да е имало далеч по-големи концерти. Но за мен този е истинският връх. И всеки път, когато си пусна Рапсодията, ме преследват халюцинации и визии от него. Най-вероятно, ако не се измисли машина на времето, ще бъде така през целия ми живот.

И тук следва краят на егоцентричната ми статия за Фреди. Днес аз ще пия едно в негова памет. Приключвам с една тяхна песен, която, като я прочетеш, ще остане в главата ти цяла вечер. Затова помисли добре дали ще рискуваш...

I want to break free
I want to break free
I want to break free from your lies
You're so self satisfied I don't need you
I've got to break free
God knows God knows I want to break free

I've fallen in love
I've fallen in love for the first time
And this time I know it's for real
I've fallen in love yeah
God knows God knows I've fallen in love

It's strange but it's true
I can't get over the way you love me like you do
But I have to be sure
When I walk out that door
Oh how I want to be free baby
Oh how I want to be free
Oh how I want to break free

But life still goes on
I can't get used to living without living without
Living without you by my side
I don't want to live alone hey
God knows got to make it on my own
So baby can't you see
I've got to break free

I've got to break free
I want to break free yeah

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase