Земята може би вече е твърде гореща за оцеляването на полярните ледени покривки

Преди десет години политиците и националните държави поставиха най-важната цел за климата в света: ограничаване на затоплянето на планетата до 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт). Ако Земята успее да се задържи под този праг, може да се предотврати климатична катастрофа и значително покачване на морското равнище, пише The Washington post.

Но група учени доказа, че ако светът запази курса си към затопляне до 1,5 градуса - или дори остане на сегашното си ниво от 1,2 градуса над прединдустриалните нива - полярните ледени покривки вероятно ще продължат бързо да се топят, което ще доведе до повишаване на нивото на моретата и разселване на крайбрежните общности, според проучване, публикувано във вторник в Communications Earth and Environment.

„Съществуваше известно недоразумение, че 1,5 градуса ще реши всичките ни проблеми“, казва Крис Стоукс, професор в университета Дърам в Англия, който се занимава с ледниците и ледените покривки, и един от авторите на изследването. Сега екипът предполага, че тази граница е по-близо до около 1 градус по Целзий, въпреки че са необходими още изследвания, за да се стигне до официално заключение.

Екипът се фокусира върху Гренландия и Антарктида - огромни ледени покривки, които заедно биха могли да повишат нивото на световния океан с повече от 210 фута, ако се разтопят. Те губят около 370 милиарда метрични тона лед всяка година със скорост, която се е увеличила четири пъти от 90-те години на миналия век.

Учените са проучили над 150 изследователски статии и са се фокусирали върху три аспекта на покачването на морското равнище: скорошни наблюдения на бързо топящи се ледени покривки, моделиране, което използва уравнения, за да предскаже как температурите биха могли да повлияят на скоростта на топене на леда, и промени в морското равнище преди десетки хиляди години.

За да преценят колко високо може да се повиши морското равнище през следващите векове, учените са се обърнали назад към това, което се е случило последния път, когато Земята е била толкова топла, колкото е сега: преди приблизително 125 000 години, по време на период, известен на учените като Последен междуледников период.

Проучванията показват, че тогава колебанието в земната орбита е променило количеството слънчева светлина, достигащо до северното полукълбо, повишавайки глобалните температури. По-топлите условия са позволили на неандерталците да се впуснат в Северна Европа. Мамутите и гигантските сухоземни ленивци са мигрирали към полюсите. А ледените шапки, покриващи Арктика и Антарктика, са започнали да се топят, повишавайки морското равнище по целия свят.

Огромен набор от древни доказателства – включително ледени ядра, фосили, дълбоководни седименти и дори ДНК на октопод – позволиха на изследователите да реконструират как се е случило това покачване на морското равнище. Например, древни коралови рифове, открити на 7,6 метра над сегашната морска повърхност, където някога е достигала водата. Парчета скална основа, открити в средата на океана, разкриват как айсберги са се откъсвали от разпадащите се ледници и след това са се носили по морето.

Това изследване на древния климат на Земята разкри, че колапсът на ледените покривки зависи от сложни процеси и може да се случи с изненадваща скорост. Импулси на внезапно покачване на морското равнище, когато повърхността на океана може да се е повишила с няколко метра за по-малко от век, показват, че ледените покривки може да са преминали температурни прагове, които са довели до еднократна загуба на маса.

След това учените въвели своите открития в компютърни модели на земната система, което им позволило да потвърдят, че резултатите от моделите съответстват на действителното състояние на нещата. Това им дало увереност в прогнозите на моделите за бъдещето и резултатите били отрезвяващи.

„Всяка частица от градуса е от значение“, каза Андреа Дътън, професор-изследовател в Университета на Уисконсин в Мадисън, която е съавтор на изследването. „Не можем просто да се адаптираме към този тип покачване на морското равнище. Не можем просто да си изградим изход от това.“

Около 230 милиона души живеят на около метър от морското равнище, отбелязват изследователите. През следващите векове, ако Земята остане на същата температура, морето може да се повиши с няколко метра, измествайки цели градове и дори щати.

Поради гравитационните ефекти, каза Стоукс, местата по-близо до екватора, включително тихоокеанските острови като Микронезия и някои карибски острови, ще претърпят по-голямо покачване на морското равнище.