Диджериду джедай

Какво е общото между Австралия, Пазарджик, ДНК, земята, аборигените, музиката и графиката? Хорхе!
18 юни 2008 12:46, Елена Пенева
Диджериду джедай
Снимка: Dnes.bg

Доста малка е вероятността да не си чувал поне едната дума от заглавието.

Още по-невероятното обаче е, че центърът, от където тя плъзва у нас, е Пазарджик.

Запознайте се с един от агентите, които популяризират доказано най-древния духов инструмент в света.

Това е Хорхе. Така и не разбрах истинското му име, но не е важно.

Той е свързан с едно голямо пътуване от Австралия, през Африка, до Пазарджик. Само че не е пътувал той, а една голяма част от живота му. 

"За първи път го видях на един фолклорен фестивал в Широка лъка в Родопите. Аз съм от Пазарджик и след фестивала се запознах с едно светлорусо момче от колониите в южна Африка.

Инструментът отдавна е плъзнал по цял свят и той в Африка се беше научил да ги прави. Донесе ни една книжка с подробни указания. Супер бързо се зарибихме, направихме си ги и масово се почнахме. Моите приятели имат по 3 до 6. Аз засега имам две.

Пазарджишката школа у нас е най-силна.. Никъде не е толкова масово като в Пазарджик."

Все още не съм сигурна за какво говори. По думите му не си създавам никаква визуална представа. Обяснява, че диджеридуто е като тръба, която прави "буууу".

"Звукът прилича на този на беримбауто (бразилски струнен инструмент). Обаче обертонът е много по-мощен.

Има много ниска честота. Аналогична на всички земни звуци – като пада камък, като се чупи дърво, като има гръмотевици. Вълната като се блъска в скалите. Вибрацията на земята е същата като на диджеридуто."

Става ми толкова интересно, че го моля да го донесе и да посвири. След 5 минути вече сме в един от онези вълшебни зелени вътрешни дворове, с които центърът на София изобилства. Той свири:

 


 

Как се прави този инструмент, как се постига тази честота?

Създава се по изключително интересен начин. В Австралия има един специален вид термити, които ядат само вътрешната страна на евкалипта и оставят непокътната външната. Освен това я ядат по особен начин – в две спирали – като ДНК.

Аборигените почукват по клоните и където бие на кухо, се реже и буквално след 15 минути може да се свири на инструмента.

При тях, в традиционна форма, освен за музика се използва и като форма на комуникация – определени звуци означават определени думи.

Каква част от живота ти е инструментът?

Не знам, голяма. Аз свиря само от няколко месеца. Но вече си изкарвам парите с диджеридуто – заставам някъде и свиря. Интересно им е на хората, когато минават, те го чувстват и така. Най-често съм на Славейков.

Иначе аз по принцип съм художник, уча графика в Художествената академия. Никога преди не съм се занимавал с музика. Но диджеридуто отключва в мен нови канали, които ми помагат при рисуването. Един творец трябва да се занимава с много неща – вече има артисти, не трябва едно и също само, защото заспиваш, ограничаваш се.

Кое е най-якото изживяване с диджеридуто?

Ами то е между яко, странно и страшно.

Веднъж реших да си посвиря в банята, защото е тясна и има акустика и много яко се чува. Толкова се изкефих, че си викам, я да изгася лампата, за да не се разсейвам. Изгасям, свиря и изведнъж светът започва да се завърта, усещам, че се отделям от тялото си.

Уплаших се и спрях. Направо не е истина колко странно беше, честно!

Още от мен


Спонсорирани публикации



Още финанси