Проф. Личева: Сухите диктовки и зубрене на теми убиват любовта на децата към четенето

Липсата на базова обща култура взривява диалога в обществото
28 авг 2023 14:40, Стела Стоянова
144
Проф. Личева: Сухите диктовки и зубрене на теми убиват любовта на децата към четенето
Снимка БГНЕС, архив

Промените в учебните програми, предложени от МОН, разбуниха духовете сред преподавателите. Dnes.bg започна разговори с учители и университетски преподаватели доколко адекватни са те. Днес публикуваме мнението на проф. Амелия Личева - поет, критик и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

- МОН свали „Под игото“ от десети в девети клас, с което силно намали изучаването на западноевропейската литература. Какви последици ще има това според Вас?

- Българската култура дължи много на преводите, затова и е изключително важно в училище балансът между свое и чуждо да бъде спазван и да не се концентрира училището само около български текстове. Особено единствено около тези, които са по темата „турско робство“, „ролята на Дядо Иван“ и селския бит.

Казвам това, защото е важно съвременните деца да се докосват до разнопосочни модели, да четат градски автори, да виждат усилията на родната литература да надскачи провинциалното и да не се зомбират от неизбежно платилите дан на епохата си митологеми, каквито изобилстват при автори като Иван Вазов. Разбира се, този тип писатели трябва да се изучават и трябва да се отчитат заслугите им, но това не бива да бъде за сметка на стойностни и оригинални наши автори като диаболистите, Павел Вежинов, Вера Мутафчиева, Георги Данаилов, Георги Марков...

Конкретно, слизането на „Под игото“ и „Паисий“ в IX клас води до намаляване на и без това рехавия корпус от западноевропейски текстове, заложени в учебните програми на деветокласниците. А как без тях ще се формира вкус към чуждото, различното, как ще се предизвикват сетивата, фантазията? А и как ще се разбира българската литература, ако не може да се установи диалог със ставащото в другите литератури по същото време?

- Всеки опит на МОН за промени в програмите се превръща във фарс. Какво по-радикално трябва да се промени в изучаването на литература в училище, за да не бъде маргинализирана тя в съзнанието на учениците?

- Едно от решенията е вкарването на повече съвременни текстове, защото през тях децата ще откриват проблемите на света, в който живеят. И това ще им покаже, че литературата не е безполезна, а има какво да каже за справянето с живота. Друго решение е да се отговори на вкуса на днешните ученици. Не казвам, че трябва да им се предлагат само забавни четива, но защо да няма фентъзи, научна фантастика, „Хари Потър“ и откъси от култови любовни романи? Няма лош начин, по който да се запалят децата по четенето. А стане ли това, тогава ще могат да се срещат и с по-традиционни четива, които смятаме за задължителни.

- Отиват ли си четящите поколения, или четенето се променя, и как преподаването на литература трябва да отговори на това?

- Смятам, че в момента е доста модерно да се чете. Забелязвам повече четящи младежи не само по коридорите на Университета, но и в метрото, някои ходят с книга в ръка и четат по улицата. Все по-често може да се натъкнем на такива. Много български писатели се ползват с голяма популярност и събират младежка публика. Да не говорим за опашките, по които хората чакаха за среща с Георги Господинов. Но за да продължи тази вълна, медиите трябва да помогнат, говорейки за успехите през литературата, културата, образованието, а не да акцентират само върху агресията и простотията. Нали си давате сметка защо толкова спонтанно българското общество се радваше на успеха на Нургюл Салимова. Защото тя успява с ума и таланта си и хората са зажаднели за такива примери и модели за идентификация.

Колкото до преподаването на литературата, трябва да се излезе от моделите на сухите анализи, диктовките на чужди мисли и зубренето на теми, че и на есета, защото те допълнително убиват любовта към четенето. В училище няма лошо да дадем право на децата да разсъждават, да изказват лични мнения, да свързват прочетенето със себе си. Критическото познаване на литературата е за професионално занимаващите се и е за хората с натрупана култура на четене. Но за да стигнем дотам, трябва да започнем със свободата.

Още по темата

- Какви са Вашите наблюдения над идващите студенти – увеличава ли се неграмотността или липсата на четене с разбиране?

- Трудно е да се обобщава. Няма как да говорим за някаква унифицирана категория студенти. Както и при всички групи в обществото, и сред тях има най-различни. Има страхотни млади хора, с много широки интереси, които още от училище са чели и знаят много. Но това се е случило заради семействата им или заради силно мотивирани, специални учители, които не са пестили времето си, за да им покажат какви светове се разкриват през книгите и колко това помага и в реалното живеене. Но има и такива деца, при които много си личи, че с този порив за олекотяване и намаляване на учебното съдържание се взривява това, което сме свикнали да наричаме базова обща култура. А няма ли я нея, зейват поколенчески пропасти, изобщо – взривява се нормалният диалог в обществото. Затова и смятам, че е толкова важно да опазим западноевропейските автори в програмите. Причината не е, че непременно искаме новите поколения да четат каквото ние сме чели и да се опират на канона, по който са се формирали възгледите на техните родители, а защото класиката е провереният път, който култивира ценности и  разширява кръгозора.

- Има ли според Вас достатъчно преподаватели, които да могат да се справят с новата си роля в преподаването на литература?

- Има, разбира се. Но любовта към четенето не трябва да зависи само от личността на учителя. Трябва да заложим модели на обучение, които стимулират самостоятелност, критическо мислене и култивират добър вкус. Има и още нещо. Трябва да върнем авторитета на професията учител, да говорим за успешните учители, за да могат децата да изпитват уважение, да им имат доверие. В крайна сметка, трябва да върнем доверието в експертността и повече да залагаме на успехите, постигнати чрез знание.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


144
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
98
8
 
15
 
! Отговори
Сата НАТО преди 8 месеца
Тази жена е очевидно луда - външността и го издава.А относно изучаването на предмета Литература, децата трябва да декламират стихотворения и да имат часове по литературно четене. Всичко друго е пълна безсмислица. Само стихотворения наизуст, декламиране и четене на глас. И краснопис.
97
0
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Тази е и поетеса. Последната и стихосбирка - "Потребност от рециклиране" май беше наистина има такава нужда.
96
3
 
23
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Фенка на Георги Господинов и антивазовистка ясно. За такива хора страданията на народа ни са нещо измислено, но ах, Европа. И ла-йн-о да дойде оттам ще кажат, че ухае на свежи цветя.
95
2
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Личева е поредният политкултурен трегер, яхнал евроатлантическата вълна. Колкото до диаболистите, които явно са и любими, нека си ги изучава.
94
1
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
До Анонимен 110, ти от къде по-точно знаеш? Защото децата в моето обкръжение яко учат, спортуват и четат.
93
6
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Да, разбира се. Нека се насочи основно към чуждата литература...😡 Къде ще остане българското, как ще съхранил идентичността си???Защо учим тогава и българска история???Дали образованието трябва да се нагажда към поколението или преподавателите, които са в училищата трябва да намерят начин да запалят интереса на поколението?Разбира се, че е по-лесно първото... Срамота!!!
92
1
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
До Анонимен 103, нужно е да прочетеш само 10 книги през живота си. Кои 10, обаче ще разбереш когато прочетеш 10 000 :)
91
5
 
18
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Преди години като ученик писах едно есе по едно призведение по литература и понеже мнението ми беше различно от мнението на учителката ми получих 3.След това почнах да предавам есета от интернет и получавах 5 и 6. Учителите убиват личното творчество на учениците.
90
2
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Дааа точно тъй. А това че още като проходят и им тикват екрана в ръцете и така постоянно са забили носовете в телефоните, като пораснат не спортуват, не играят навън а в къщи всеки ден с часове играят на компютъра сигурно изобщо няма значение....
89
8
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Щом жена на 55 години за вас е дърта бабичка, значи сте сополанковци и пъпчиви пубери с остър дефицит на базова култура.
88
2
 
8
 
! Отговори
фриЗор преди 8 месеца
Тая ондулирана кака бая духала та до професор се докарала. Това не е моя университет вече...
87
1
 
1
 
! Отговори
spomen преди 8 месеца
1982 година в двора на ПУ(Пловдиския универсиет) дойдоха два камиона и изсипаха томове на др.Ленин. Имаха цена книгите печатани 1955(мисля или 1953)година. След 4-5 обезценявания имаха последна цена около 80ст. И накрая печчат подарено. Та можеше да си събереш библиотека само с том 21 примерно. А това е най-ценния том на Ленин. Башка томове на бае Тошо, Брежнев , Сталин и т.н.
86
6
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Учителите по литература обикковено са най- неадекватните. Четенето на художествена литература далеч не прави човек мислещ или осведомен. Литературата винаги се базира на възгледи да света, които, ако не се познават поне отчасти, цялата литература е пустословие. А точно за тези възгледи не се обучава.
85
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
До Рендету, с писане на есета :) Писане на тези :) Писане на публикации :) С писане на статии :) Знаеш ли колко неща могат да се пишат? Очевадно не знаеш :) За да пише един човек трябва много да чете. Това е като намигване към всички драскачи тук. Грамотността в българския език се постига с много четене. Вместо да четат романи, които не разбират, могат да четат детска литература съобразена с възрастта им. Любовта към четенето не се възпитава със списъци задължително лятно четене :)
84
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Според мен обучението по литература трябва да има две степени. Едната - обучение като изкуство, което да е на базата на смилаеми текстове и втора; - обучение като мисловност, което няма как да е смилаемо, защото са налични само минималки познания за бита, условията на живот, целта на текста, включително в рамките на определни обществени сборища. религията, мястото на пишещия в обществото, историческия контекст, подражателство, приемственост, възможност това да е поминък, връзка с фолклор и т.н.
83
2
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Заради такива скумрии-автори на учебници те са нечетими, неразбираеми и отблъскват учениците.
82
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Време е за мокри диктовки!
81
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
"митологеми" има не само при Иван Вазов, още повече са в западноевропейската литература. И не виждам защо трябва да е точно западно европейска. Защо няма обрзци от полската литература например или арабската. Защото арабите са учили западноевропейьите и на природни науки, и на философия, и на приложни изкуства (доколкото им е схващал плиткият мозък на западняците). Не виждам как средностатистическият бълг ученик би бил в състояние да осмисли Вера Мутафчиева. Която наистина е изключителна.
80
5
 
4
 
! Отговори
Ха ха!!! преди 8 месеца
Много ясно. Откриите какво им е интересно на децата и по тази тема им давайте книги. Когато пораснат, узреят и сами видят нещата от живота, ще се поинтересуват от история, изкуство и тн. А не да ти занимавате от малки с неща, които изобщо не разбират. Трябва да е нещо лесно и смилаемо.
79
5
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Да станем като Америка ,децата нямат право да отсъстват от часовете с жендър просветяването.Падение.