Промените в учебните програми, предложени от МОН, разбуниха духовете сред преподавателите. Dnes.bg започна разговори с учители и университетски преподаватели доколко адекватни са те. Днес публикуваме мнението на проф. Амелия Личева - поет, критик и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

- МОН свали „Под игото“ от десети в девети клас, с което силно намали изучаването на западноевропейската литература. Какви последици ще има това според Вас?

- Българската култура дължи много на преводите, затова и е изключително важно в училище балансът между свое и чуждо да бъде спазван и да не се концентрира училището само около български текстове. Особено единствено около тези, които са по темата „турско робство“, „ролята на Дядо Иван“ и селския бит.

Казвам това, защото е важно съвременните деца да се докосват до разнопосочни модели, да четат градски автори, да виждат усилията на родната литература да надскачи провинциалното и да не се зомбират от неизбежно платилите дан на епохата си митологеми, каквито изобилстват при автори като Иван Вазов. Разбира се, този тип писатели трябва да се изучават и трябва да се отчитат заслугите им, но това не бива да бъде за сметка на стойностни и оригинални наши автори като диаболистите, Павел Вежинов, Вера Мутафчиева, Георги Данаилов, Георги Марков...

Конкретно, слизането на „Под игото“ и „Паисий“ в IX клас води до намаляване на и без това рехавия корпус от западноевропейски текстове, заложени в учебните програми на деветокласниците. А как без тях ще се формира вкус към чуждото, различното, как ще се предизвикват сетивата, фантазията? А и как ще се разбира българската литература, ако не може да се установи диалог със ставащото в другите литератури по същото време?

- Всеки опит на МОН за промени в програмите се превръща във фарс. Какво по-радикално трябва да се промени в изучаването на литература в училище, за да не бъде маргинализирана тя в съзнанието на учениците?

- Едно от решенията е вкарването на повече съвременни текстове, защото през тях децата ще откриват проблемите на света, в който живеят. И това ще им покаже, че литературата не е безполезна, а има какво да каже за справянето с живота. Друго решение е да се отговори на вкуса на днешните ученици. Не казвам, че трябва да им се предлагат само забавни четива, но защо да няма фентъзи, научна фантастика, „Хари Потър“ и откъси от култови любовни романи? Няма лош начин, по който да се запалят децата по четенето. А стане ли това, тогава ще могат да се срещат и с по-традиционни четива, които смятаме за задължителни.

- Отиват ли си четящите поколения, или четенето се променя, и как преподаването на литература трябва да отговори на това?

- Смятам, че в момента е доста модерно да се чете. Забелязвам повече четящи младежи не само по коридорите на Университета, но и в метрото, някои ходят с книга в ръка и четат по улицата. Все по-често може да се натъкнем на такива. Много български писатели се ползват с голяма популярност и събират младежка публика. Да не говорим за опашките, по които хората чакаха за среща с Георги Господинов. Но за да продължи тази вълна, медиите трябва да помогнат, говорейки за успехите през литературата, културата, образованието, а не да акцентират само върху агресията и простотията. Нали си давате сметка защо толкова спонтанно българското общество се радваше на успеха на Нургюл Салимова. Защото тя успява с ума и таланта си и хората са зажаднели за такива примери и модели за идентификация.

Колкото до преподаването на литературата, трябва да се излезе от моделите на сухите анализи, диктовките на чужди мисли и зубренето на теми, че и на есета, защото те допълнително убиват любовта към четенето. В училище няма лошо да дадем право на децата да разсъждават, да изказват лични мнения, да свързват прочетенето със себе си. Критическото познаване на литературата е за професионално занимаващите се и е за хората с натрупана култура на четене. Но за да стигнем дотам, трябва да започнем със свободата.

- Какви са Вашите наблюдения над идващите студенти – увеличава ли се неграмотността или липсата на четене с разбиране?

- Трудно е да се обобщава. Няма как да говорим за някаква унифицирана категория студенти. Както и при всички групи в обществото, и сред тях има най-различни. Има страхотни млади хора, с много широки интереси, които още от училище са чели и знаят много. Но това се е случило заради семействата им или заради силно мотивирани, специални учители, които не са пестили времето си, за да им покажат какви светове се разкриват през книгите и колко това помага и в реалното живеене. Но има и такива деца, при които много си личи, че с този порив за олекотяване и намаляване на учебното съдържание се взривява това, което сме свикнали да наричаме базова обща култура. А няма ли я нея, зейват поколенчески пропасти, изобщо – взривява се нормалният диалог в обществото. Затова и смятам, че е толкова важно да опазим западноевропейските автори в програмите. Причината не е, че непременно искаме новите поколения да четат каквото ние сме чели и да се опират на канона, по който са се формирали възгледите на техните родители, а защото класиката е провереният път, който култивира ценности и  разширява кръгозора.

- Има ли според Вас достатъчно преподаватели, които да могат да се справят с новата си роля в преподаването на литература?

- Има, разбира се. Но любовта към четенето не трябва да зависи само от личността на учителя. Трябва да заложим модели на обучение, които стимулират самостоятелност, критическо мислене и култивират добър вкус. Има и още нещо. Трябва да върнем авторитета на професията учител, да говорим за успешните учители, за да могат децата да изпитват уважение, да им имат доверие. В крайна сметка, трябва да върнем доверието в експертността и повече да залагаме на успехите, постигнати чрез знание.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase