„Кучеубиец“ за глутниците след Освобождението

Превърналите се в рецидив случаи на смърт след ухапвания от кучешки глутници взриви България. Столичният кмет Йорданка Фандъкова опита да тушира напрежението с обещанието, че вече е в ход изграждането на втори приют за псета.

По пътя към Европа нямало нужда от стрихнин и куршуми. Възмутените софиянци обаче възпламениха форумите на социалните мрежи с призиви като: „Да защитим кучетата от хората, а хората кучета ги яли“!

По паметливите се позоваха на историята

Оказа се, че още от времето на новоосвободена България, гледайки към Европа, София е решавала въпроса с кучешките глутници с пушка.

Имало е и щатен „кучеобиец“. Градският трапер се подписвал всеки месец срещу държавно възнаграждение.

Трудели са се и специални хора за изтребването и на други смутители на спокойствието на новите европейци.

В първите години след Освобождението градският комисар Никола Тъпчилещов алармира, че е крайно време да се изтребят гаргите. „Населението трябвало да се избави от неприятността да слуша омразното грачение“.
На убита гарга се плащало по 20 пари. 

Следосвобожденска София пък била буквално задръстена от добитък. Шопите прииждали от околните села с коли и каруци, теглени от крави, волове и магарета.

Всеки „паркарил“ добичето според усмотрението си, окачвал зобника и хуквал на пазар, докато хайванчето го чакало, облекчавайки се. 

Пасторалната идилия продължава до царско време (управлението на Борис III), а едно от най-любопитните доказателство за съжителство между добитък и софиянци е снимката на биволите, които се киснат в коритото на сегашната градинка „Кристал“ между Военния клуб и Военния театър.

Уличният вой - големият проблем

Големият проблем обаче си бил, както и сега, уличният вой на псетата. На 4 март 1881 г. Общинският съвет дава право на „предприемателя“  Георги Владимиров да лови четириногите и ако до три дни никой не си ги потърси, да им тегли ножът.

За възнаграждение му се отреждат единствено кожите.

Това обаче не е достатъчен стимул, а скоро плъзва епидемия от бяс.  

И за “изтреблението на вагабонтите“ управата на София гласува 1000 лева общински пари.

Първоначалната идея за мор със стрихнин не сработва, тъй като кучетата не са респектирани от хората в стражарски униформи, които ги хранят.

Кметът каза

Кметът постановява в началото на 1894 г. куршум от пушка. С отговорната задача за обход из махалите в полите на Витоша са натоварени един ловец и, който е придружен от стражар.

Градският лов е толкова успешен, че дори е отворен щат за „кучеубиец“.
След 8 месеца обаче общината врътва кранчето и душманинът на столичните песове -  Милан Танкосич, остава без работа.

С отговорната задача се заема „извънщатен кучкарин“. Плаща му се на уловен помияр.

Статистиката сочи, че по това време били изтрепвани по 6000 шаровци годишно.

Столица на кучетата
Ние пък може да се успокояваме, че проблемът с кучетата в наши дни не е чак толкова трагичен. Можем да ожалим предшествениците ни. А сега да си турим на герба вместо лъвове, шаровци!

Руският пътешественик Лернер, посетил София през 1873 пише, че като всяка столица в Османската империя, и София е свърталище на стотици песове.

Особената им почит се дължала донякъде на санитарната им функция да предпазват населението от епидемии и зараза, тъй като оглозгвали кокалите и ядяли мършата.

„Където и да се обърнете, ще видите бездомни кучета, които турците хранят всеки петък – в молитвения им ден.
Да ударите куче, значи да ударите самия турчин. Но да обидите или ударите българин, съвсем не е проблем", пише Лернер.