Приемам решението на КС заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител. Това се посочва в позиция на Делян Пеевски, изпратена до ”Фокус”.

Изявлението му е по повод решението на Конституционният съд, че Пеевски остава депутат. 96 народни представители бяха внесли искане за обявяване на несъвместимост на пълномощията му на народен представител след положената клетва за председател на ДАНС. Искането им за предсрочно прекратяване на пълномощията му като депутат не беше прието от КС.

В позицията си Пеевски обяснява „отговорно и с доблест”, че според него името му е подложено необосновано на публичен линч, а личността му се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в държавата. Подобно становище Пеевски изрази и в свое писмо до Конституционния съд.

Възмущавам се, че правото ми да бъда избиран – основно гражданско право в демокрацията, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена, пише в позицията на депутата.

Въпросът „Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?“ отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно – премиерът Пламен Орешарски предложи кандидатурата ми на Народното събрание, съгласувано с двете политически сили, които подкрепят кабинета. Рутинна технология при всеки избор.

Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да стана председател на ДАНС.

Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос, се казва още в позицията.

Според Пеевски той не е застанал на поста председател на ДАНС заради „здравия“ и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, са решили да ги подчинят на себе си и партийния си интерес.

За съжаление, имаше пробойна – печатницата в Костинброд засече и започна обратно броене, за чиято цена определиха главата на Делян Пеевски, вмята неосъщественият председател на ДАНС и допълва, че тогава е започнала вендета срещу него.

Президентът без каквото и да е колебание за авторитета на институцията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена инициира бламиране на решение на парламента на Република България. В случая – за избирането ми за председател на ДАНС. В колаборация с разбитите през костинбродската печатница лидери на заради това неслучили на власт политически сили президентът – длъжник им за позицията си, официализира политическия цинизъм.

Аз не упражних правото си на избран и отказах да бъда назначен за Председател на ДАНС. Само че и до днес президентът и политическата му компания с минало на корпоративните си контакти все името Пеевски изрича.
Защо президентството на държавата акумулира неистово риторика с клише името на един гражданин?
Кой и кога ме обвини в нещо? Кой и кога обоснова несъгласието си с моето избиране с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия и по-далечния преход?, пита депутатът.

В какво ме обвинява президентът на демократичната ни държава с независима съдебна власт? Законите в България прилагат ли се, или се дописват със симпатичното мастило на все по-оредяващите всякак платени и внушени емоции от, през и чрез улицата, наета от задкулисието, чиято властова „борса“ се срина в Костинброд? Олигархията е в политически стрес и антидепресантът им е отнетото ми гражданско право и обругаваното ми име, пише в позицията.

Той прави и равносметка на живота и кариерата си.

„Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е? В тези мои 33 години аз съм два мандата депутат – единият по времето на управление на сега загубилите властта, само че, и това е важно да се подчертае дебело, в опозиция. Може би вината ми е, че съм депутат от ДПС – гражданска квота?!  Кой и как в демокрацията дискриминира либерална партия с международен паспорт и авторитет?  Как съм бил депутат от опозицията и съм бил задкулисие?
Кой ще ми отговори конкретно на този политически и принципен нонсенс в емоцията на президента с речитатив Пеевски?  Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения? Настоявам за уточнение с конкретика. Нали задкулисието е порокът на властта?

Кои бяха мъжете на и във властта до вчера, защото няма как задкулисието да се е пръкнало ведно с предложението да бъда избран за председател на ДАНС?  И ако съм задкулисие, с кого сме били в компания? Няма задкулисие Пеевски. Задкулисието е друго, а Пеевски е неговият признат във и с институционалната и персоналната истерия от ужас враг. Ако фактът, че съм бил на скромни по младост години, буди недоверие и подозрителност, защо никой и никога не се притесни по аналогия от невръстността за политиката на един депутат от ГЕРБ – сега също втори мандат? Той задкулисие ли е, или е индулгенция на и за задкулисието, гаранция за което е родителят му, който „се бори със задкулисието в мое лице“, т.е. с мен?”, пита Пеевски.

Той напада колегата си от ГЕРБ Александър Ненков, чийто баща е член на КС.

Може би имам и втора вина – че съм успял човек. Фактът, че моралните съдници на престъпността и олигархията са заели институционалните си трибуни срещу мен и нямат доблест да ме обвинят пряко, а ме визират иносказателно и все за процедурата ги боли, е категорично доказателство, че са автори на сценария да ме превърнат в своеобразен параван с надпис Задкулисие, зад което се крие истинското задкулисие, съставено от тях самите и техните капитали и затова се прикриват един другиго и ведно. Не ме обвиняват пряко, защото нямат и не биха могли да имат аргументи. И освен това, смея да твърдя, ме познават достатъчно добре, в смисъл – познаваме се достатъчно добре.

Силно се надявам, че българското общество, включително и най-яростно протестиращите ще проумеят простата истина, че престъпността, корупцията и олигархията в България не е възможно да се персонифицират с мен и моето име, каквито и качества и недостатъци да притежава моята личност, защото тази престъпност и корупция са от системен характер и имат история, която е отвъд пълнолетието ми. Апропо, да припомня календарно, че в годините на най-мащабната приватизация аз съм бил непълнолетен, т.е. без социални валенции. Не би могло да се каже същото за днешни управници до най-високото ниво на държавната власт, които през същите тези години са били наети консултанти на същинската олигархия, а родителите им – съратници верни и доверени на бащите на олигархията при осигуряването на първоначалния капитал за верни партийни другари – секретари на окръжни комитети или домакини на ловни станции из Делиормана за първи мъже в ЦК и Политбюро на все една партия и шофьори на топ шеф на Държавна сигурност преди 1989 година, пише още в позицията си Пеевски.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase