Преди десетилетие десетки хиляди руснаци организираха най-големите протести в Москва след разпадането на Съветския съюз. Яростни от фалшифицирането на вота в полза на управляващата партия, те поискаха "Русия без Путин" – и за кратък момент изглеждаше, че времето на президента най-накрая е изтекло.

Днес опозицията е смазана, нейните лидери са или в затвора, или принудени да бъдат в изгнание, а редовите активисти до голяма степен са принудени да мълчат от интензивни политически репресии, които според критиците са безпрецедентни в постсъветска Русия.

На световната сцена 69-годишният Путин е може би по-уверен от всякога и дори заплашва с използването на военна сила, ако НАТО не се съгласи с исканията му да се оттегли от Източна и Централна Европа и да се откаже от обещанието, че Украйна един ден ще получи членство . За да подкрепи позицията си, той нареди на около 90 000 руски войници да се масират по източните граници на Украйна.

Той е част от политическия живот в Русия от толкова дълго време, че понякога е лесно да забравим колко далеч се простира неговото управление.

Владимир Путин е надживял четирима американски президенти и четирима британски премиери. Когато Марк Зукърбърг все още е студент в Харвард, Путин вече е опитомил руската национална телевизия, поставяйки я под абсолютния контрол на Кремъл. Когато Борис Джонсън все още е редактор на сп. Spectator, Путин оттегля демократичните реформи, като отменя преките избори за регионални управители.

В навечерието на Нова година Путин ще отбележи своята 22-ра годишнина от възхода си на власт.

Той трябваше да се оттегли през 2024 г. - в края на настоящия си мандат, но промените в конституцията, които бяха въведени миналата година, удължиха границите на мандата му, като му дадоха правото да остане на поста до 2036 г., когато ще навърши 83 години. Ако Путин наистина остане на власт дотогава, той ще управлява Русия по-дълго от всеки друг след Петър Велики, който управлява почти 43 години преди смъртта си през 1725 г. Путин вече е най-дълго управлявалият лидер на Русия след Йосиф Сталин, чието тиранично управление продължава 30 години.

Въпреки че Путин все още не е потвърдил официално, че ще се кандидатира за още един мандат, служителите на Кремъл вече са започнали да се подготвят за следващата му предизборна кампания през 2024 г., съобщи тази седмица изданието на RBC, позовавайки се на източници в администрацията.

И въпреки че позицията му изглежда неоспорима, рейтингите му намаляват на фона на недоволството от широко разпространената бедност и социалното неравенство, както и корупцията по високите етажи на властта.

А сега правителството му, подобно на много други по света, разгневи милиони руснаци с противоречивото предложение, което ще принуди хората да докажат, че са били ваксинирани или са се възстановили от COVID-19, преди да им бъде разрешено да влязат на различни обществени места. Сега той има подкрепата на едва един на всеки трима избиратели, според скорошно проучване на Левада център, независим мозъчен тръст в Москва. Цифрата представлява най-ниския му електорален рейтинг, откакто Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г.

Въпреки усилията на държавните медии да запазят култа към личността му, в наши дни има малко хора от общността, които почитат руския лидер. През 2000-те много млади хора се присъединиха към Nashi - фанатично пропутиново младежко движение, а днес е по-вероятно младите руснаци да не бъдат политически апатични или да подкрепят обсадената опозиция. Музикантите вече не бързат да композират песни в негова чест, а съвременните руски рок и хип-хоп звезди са сред най-големите критици на репресиите срещу независимата мисъл.

Макар че е вероятно искането на Кремъл НАТО да спре разширяването си на изток произтича от истинската вяра сред руския политически елит, че блокът представлява заплаха за сигурността, има опасения, че Путин може също да разглежда нов конфликт в Украйна като средство за засилване на отслабения ентусиазъм за неговото управление или най-малкото спиране на по-нататъшен спад.

Рейтингите му скочиха, след като той нареди анексирането на Крим през 2014 г., като вълна от патриотизъм заля страната. Крим беше даден на Украйна през 1954 г. от Никита Хрушчов и неговото "връщане" при Путин беше широко разглеждано от повечето руснаци като нищо повече от поправяне на историческа грешка. Анексията, която също имаше значителна подкрепа на място в Крим, беше извършена без официална руска военна намеса и със сравнително малко руско кръвопролитие.

За разлика от това, пълномащабна инвазия в Украйна днес би срещнала огромна съпротива и вероятно би струвала живота на хиляди руски войници. Украйна получи 2,5 милиарда долара военна помощ от Съединените щати от 2014 г. насам и въпреки че нейната армия все още не може да се сравни с руската, тя няма просто да се преобърне и да позволи на войските на Путин да маршируват през страната. Освен това една трета от украинските цивилни казват, че биха вдигнали оръжие, ако Русия нахлуе, според скорошно проучване на общественото мнение.

Нов конфликт в Украйна е по-вероятно да настрои руснаците срещу Путин, вместо да повиши рейтинга му, смятат анализатори. "Отначало може да има експлозия на обществената подкрепа заради адреналина, но това ще премине и няма да остане нищо освен отблъскване, разочарование и неразбиране", пише ветеранският журналист Леонид Радзиховски в статия, публикувана от уебсайта Insider, цитиран от The Times.

Леонид Волков, бивш главен помощник на 45-годишния Алексей Навални, лишения от свобода критик на Кремъл, казва, че пълномащабна война в Украйна би била "политическо самоубийство". Има много малък апетит за война сред обикновените руснаци, много от които имат приятели или семейство в Украйна.

Въпреки години на груба пропаганда от държавни медии, които изобразяват Украйна или като управлявана от неонацисти, или като американска марионетна държава, неотдавнашно допитване показа, че половината от руснаците имат положителни чувства към страната. Тази цифра нарасна до 66% сред тези на възраст от 18 до 24 години - хората, които ще бъдат помолени да се бият при наземна инвазия.

Много анализатори смятат, че движенията на руски войски близо до Украйна не са нищо повече от трик за извличане на отстъпки от НАТО. Но все по-суровата реторика на Русия също предизвика опасения, че Путин може да е готов да поеме рискове, за да върне Украйна обратно в орбитата на Кремъл.

Експертите изпитват чувството, че той вижда като свой дълг да разреши проблема. През юли той публикува есе от 5000 думи, в което казва, че Русия и Украйна по същество са една и съща страна и че Украйна може да постигне "истински" суверенитет само в партньорство с Русия.

През последните няколко дни Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, предупреди, че разполагането на военна инфраструктура на НАТО до границите на Русия е "въпрос на живот и смърт" за Москва. Държавната телевизия каза на зрителите, че страната може да бъде "в навечерието на войната с НАТО".

Александър Баунов, анализатор от мозъчния тръст на Московския център Карнеги, обобщи: "Ясно е, че Путин вижда отношенията с Украйна като част от своята историческа мисия. Това не е нещо, което той иска да остави в по-малко опитни ръце, нито да сподели заслугата в случай на успех."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase