Снимка: Ателие 313

1234567

За да се случи всяко представление, на авторките им трябват три дни, за да направят куклите от лед и да ги сложат в камери, които да ги пазят за спектакъла. И така всеки път.

Премиерата на „Ледено“ бе в „Ателие 313“. Историята ни потапя в света на една магьосница, която се е затворила в собствените си замразени спомени.

Как се прави спектакъл от лед, възможно ли е куклите да се разтопят, преди да им е свършила ролята и още детайли от такъв специфичен театър ни разказаха Милена Миланова и Огняна Серафимова.

Огняна: Минахме през доста изследвания на материала. В началото имахме проблем, че ледът много бавно се топеше. После във връзка с прозрачността се срещнахме с нови предизвикателства. Изследвахме различни зависимости, за които ни помогнаха и колегите от Франция, според които водата е най-добре да се замразява бавно и да вибрира. От тях научихме за едни тънкости на занаята в технологично отношение.

В спектакъла си показвате водата във всичките й агрегатни състояния – пара, лед, течно състояние...

Милена: Има от всичко. Самата вода, от която правим куклите, също е различна, но това зависи от времето, което имаме преди спектакъла. Най-добре е да се работи с преварена вода, дори и филтрирана. За нашия спектакъл сме работили с химик, с технолог, с френски сценографи, които подготвят спектакъла Р.Р.Р. на Фиа Менар, която прави такива постановки с лед. Технолозите на този спектакъл пък са ходили в Китай, където са фестивалите на ледените фигури и там са им обяснявали как да постигнат желания ефект. Ходили са в заводите за направа на лед в Китай. Ние също стигнахме до някои изводи чрез опитите, които правихме.

Колко време ви отне да стигнете до крайния вариант на спектакъла?

Милена: Крайният вариант още не е достигнат. Ние сме с амбицията представлението да порасне още във всяко отношение. Иначе дотук от началото мина една година.

Огняна: Куклите, които правим, се отливат в специални калъпи. Имахме три опита за направа на калъпите, два от които неуспешни, но по време на тези затруднения откривахме много неща. Понякога и грешката вдъхновява. В един момент неслучилото се запалва искрата и ти виждаш, че не си постигнал това, което искаш, но имаш друго ново нещо, за което не си предполагал.

Да поговорим и за метафората на леда, която използвате в спектакъла.

Милена: С нашата история човек може да се върне в детството, защото тя е визуално магична и също така метафорична. Разказва се за една магьосница, която от 200 години се е затворила в своята кухня, със спомените си. Така се чувства добре, защитена от опасността, която дебне навън. Героинята всъщност постепенно се е превърнала в егоист.

За каква публика е направен „Ледено“?

Милена: Спектакълът има няколко нива. Той може да бъде прочетен от децата като една истинска магична приказка. До мен достигна и въпроса от дете – каква пара сложихте във водата, за да оживеят куклите. Те са убедени, че това се случва в реално време. Идентифицират се с персонажа на другия герой - дракончето, което има нужда от помощ. А магьосницата е една малко твърде строга майка. Следващата възрастова група сигурно се интересува от агрегатните състояния и се чуди как се случва това, а най-големите усещат метафората на изразните средства.

Огняна: След разговор с възрастната аудитория се оказа, че тази магия влияе и на големите. Оказва се, че те се потапят в онова, което са били. Всеки ще намери това, което търси. Имаме намерение след „Ледено” да направим спектакъл с този материал, който е изцяло за възрастни. Това е проект в процес. Както една година не сме спирали да постоянстваме и любопитстваме, така и продължаваме да мислим развитието му. Подготвяме го за фестивали.

Разбрах, че първоначално идеята е хрумнала на Милена...

Милена: Да, учила съм в НАТФИЗ при доц. Жени Пашова, която ни е насочвала към работата с материали. Ходила съм на театрални лаборатории, където специално сме изследвали възможностите на различни материали и каква е методологията за работа с тях на сцената. След това завърших в Сорбоната магистратура върху работата с материалите. „Театърът на материала“ ми беше темата и изследвах спектакли на Филип Жанти, Жени Пашова, на френски и източноевропейски артисти. Проверявах връзките и каква е разликата във въображението на артистите. Иначе още в НАТФИЗ се опитвах да работя с лед. Водата ме е интригувала като нещото, което е най-силно в природата и може да се общува с него като с партньор. Когато се работи с материала, той не бива да се насилва, а да бъде „слушан” и актьорът да му отговаря, за да се създаде нов театрален свят.

В България за пръв път се прави такъв спектакъл. Разкажете за опита с Франция какъв е?

Огняна: Бяхме на творческа резиденция за две седмици в Париж. Там проведохме част от репетиционния период. Изиграхме работен етап пред различни селекционери на фестивали и артисти. Получихме полезна обратна връзка, която ни беше полезна за развиването на текста и за работата със самия материал. Приеха ни добре и имаме покана да гостуваме там. Представлението има сигурно участие извън България.

* Проектът е подкрепен от Фонд Култура на Министерството на Културата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase