У-лицата с Християн Бакалов: След "Флашданс" свърших с класиката!

"Това, което ме влудява е имитацията", заявява хореографът
6 окт 2017 19:53, Петя Славова
0

Снимка: Facebook

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политици и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

След "Голямото бъдеще" и "Малкото бъдеще"

Неговите постановки не са обикновени представления, където ролите са конкретно раздадени: зрител – актьор. Християн Бакалов успява да поведе публиката през сетивното изкуство. Именно то е неговият инструмент, с който борави и провокира емоционалното състояние и физическото тяло на всеки присъстващ. Спектакълът не се случва само на сцената. Тя е част брънка, в множеството нишки, разпънати, преплитащи се и разделящи се една от друга.

Коридорите, тоалетните, съблекалните, покривите, баровете - всичко е сцена и зрителят е тотално ангажиран в нея. Физически и емоционално-психологически той се намира в непокой. "Ако публиката стои на столове, а актьорите играят на сцената се наблюдава едно оценяващо отношение", обяснява Бакалов. При него такава ситуация не съществува. Превръща зрителят в главно действащо лице. Слива обекта и субекта, за да може гостът на спектакъла да оцени единствено собственото си преживяване.

"Това са латентни ситуации, които се разгръщат в пространството. Моята драматургична линия става чрез самото пространство.“, казва още той. Затова и Християн Бакалов винаги изследва предварително мястото, където ще поставя. Прекрасното в последния му спектакъл Pure е, че всяко ново място си е и почти нов оригинален прочит на спектакъла.

 

Християн Бакалов

Със спектаклите си хореографът обикаля света, но не пропуска и България. Постановките му "кацат" на различни места и именно пространството се оказва и ключово за неговото изкуство. Трупата е винаги различна, в зависимост от града, в който се играе постановката. И докато сътворява "Голямо бъдеще" в Брюксел, Християн създава и "Малко бъдеще" в България, за да ги обедини по-късно и в Pure, която скоро ще представи в Букурещ. От там тръгва и турнето му, което включва 7-8 града.

От "тежката" класика към модерното изкуство

Кариерата му на сцената започва от "тежката“ класика и хореографското училище, където още в последните години мисли за завой към модерното изкуство. Това се случва след като "Младият балет на Франция“ го отмъква и Християн заминава за Париж. От доста години вече е и френски гражданин. Там следва две програми – класика и модерно изкуство.  "Още в училище знаех, че няма да съм класически танцьор. След като гледах "Флашданс" свърших с класиката и знаех, че няма да въртя пируети на сцената.", отбелязва той и допълва - За година и половина си разкъсах всичко, което можех, за да се справя с този преход."

Един от хореографите, с които работи там му предлага договор за неговата трупа. И именно това е и преходният момент от класическия към съвременния танц. Десетина години по-късно става и другият преход към концептуалния танц – школата на Жером Бел. "При него няма хореография, а движението е в идеите, използват се декоративно", отбелязва Бакалов. Той работи и с други известни творци катоРоберт Уилсън, Жан Фабре. Бакалов излиза от кадъра  на съвременния танцьор и се среща на сцената и с Иво Димчев, който отваря вратите към пърформанса.

Християн е натрупал опит, но и не иска да прави неща, в които вече е участвал. "Бях минал през различните диапазони на клавиатурата", отбелязва той и е категоричен, че не иска да представя изкуството на нито един от колегите си. "Това, което ме влудява е имитацията“, отсича Християн и се залавя с най-вълнуващото за него – да сътвори своето изкуство.

Така се появяват спектаклите му. А лентите, които използва в тях забелязва и в постановките на други свои колеги в чужбина. Християн не се вълнува от това. Знае, че неговото изкуство е уникално и никой не може да го пресъздаде. "Важното е да се забавлявам", уверен е той. Това, което го провокира е пространството.  "Имам идея, но тя е почти удавена в многото неща. Това, което го провокира всъщност е пространството. Сега в Румъния знае, че от това пространство трябва да стане нещо, което той ще преобърне – и с осветлението, и със сцената, трябва да стана архитект, режисьор, музикант. Какво ще правят участниците. Събират се много неща, които трябва да се нагласят като рубикуб да се нагласят нещата. Провокацията идва от там дали ще успее да свърже всяко пространство и човек да влезе в една история и да я съпреживее.

Участниците

Актьорите, които участват в проектите му са от 8 до 108-годишна възраст. Християн винаги прави предварителен уъркшоп с тях, за да ги въведе в случващото се. Някои от участниците са професионални танцьори, други за първи път застават на сцена. "Всеки може!", заява Християн. Сред онези, които е запомнил са страхотни дами между 75 и 81 години, които са участвали в спектакъла му в Белград. Имало е и деца – на 7-8 години. "Аматьорите, които участват си остават зрители, но те до последно не знаят какво става. До самия спектакъл не осъзнават целия паркур. Те са участвали в едната сцена, но не и в друга и в нея минават за първи път. Много е вълнуващо не само за мен, но и за зрителите“, разказва Бакалов.

Любопитният момент идва тогава, когато хората почнат да правят това, което се ражда между тях и публиката.  
Докосват се много примитивни инстинкти, чувства, застинали  дълбоко в човека. Свързан е и с групата от България. "Веднага подпалихме“, спомня си той и отбелязва, че покрай постоянното си местене е успял да намери начин да се чувства навсякъде уютно. В Брюксел, където живее вече е създал много приятелства, но най-топло приет се чувства в българското село Рударци, където го чакат родителите му.


0
Още от Театър
Руски балет на лед с "Лешникотрошачката"
Напиши коментар Коментари