Скандалите за имейлите тормозят кандидата на Демократическата партия за президент на САЩ Хилари Клинтън през цялата й кампания. Първо се появи разкритието, че като държавен секретар Клинтън е използвала частен сървър за официална дейност. Това доведе до разследване на ФБР, излязло със становището, че Клинтън е проявила "изключителна небрежност".

Сега хакери, които според САЩ работят за или от името на руското правителство, са смятани за източника на публикации в "Уикилийкс" на множество имейли на Националния комитет на демократите, разкриващи подкрепа на неговите лидери за Клинтън при първичните избори. Руски хакери са заподозрени и в атака на сървърите на кампанията на Клинтън, пише Нина Л. Хрушчова, "Проджект синдикът".

Опонентът на Клинтън на първичните избори на Демократическата партия, сенаторът Бърни Сандърс, не обърна внимание на шума около частния й сървър по-рано през кампанията. Опонентът й за ноемврийските избори обаче, кандидатът на републиканците Доналд Тръмп, прие усилията на хакерите да дискредитират Клинтън - точно както, изглежда, прие страната, отговорна за хакерските атаки. Въпросът е дали, както се подозира, руският президент Владимир Путин действително работи за подриване на кампанията на Клинтън и избиране на Тръмп.

Интернационалните братски отношения на двамата мъже са добре известни. Тръмп често прави комплименти за лидерските качества на Путин и получава комплименти в отговор. Той също прояви интерес към задълбочаване на сътрудничеството с Кремъл и заяви, че би обмислил да приеме анексирането на Крим от Русия и отмяна на санкциите, наложени в отговор на това - без да иска нищо в замяна от Путин.

Може би най-обезпокояващо е оспорването от Тръмп на автоматичната защита на американски съюзници от НАТО, като бившите съветски балтийски републики, чиято независимост Путин постави под въпрос. Когато Нют Гингрич, гуру на Тръмп по външна политика, нарече Естония "предградието на Санкт Петербург", той намекна, че Путин може свободно да контролира съседните страни на Русия.

Може да се посочи и явно проруският екип от съветници на Тръмп. Ръководителят на предизборния му екип Пол Манафорт беше ключова фигура в трансформацията на Виктор Янукович, съюзника на Путин в Украйна, в псевдодемократ за президентските избори през 2010 г. След отстраняването на Янукович през 2014 г. Манафорт помогна за съживяването на корумпираната Партия на регионите на своя довереник, като я превърна в основната опозиция на настоящото украинско правителство. Също така главният външнополитически съветник на Тръмп - Картър Пейдж, инвестиционен банкер, е работил в тясно сътрудничество с гиганта в сферата на природните ресурси "Газпром", инструмент на руското правителство.

И Пейдж, и Манафорт са натрупали финансово състояние в Русия - Манафорт е управлявал фонд за инвестиране на парите на руските олигарси в Украйна - и без съмнение мечтае за още по-големи възможности, ако Тръмп бъде избран. Съществуват дори спекулации (без солидни доказателства), че самият Тръмп има бизнес отношения с Русия извън всеизвестното му ухажване на политиците в Москва за разрешение да построи "Кула на Тръмп" близо до Червения площад.

При тези връзки ще бъде изненада, ако Путин не е приел победа на Тръмп като печеливша за Русия. Може би най-голямата полза за Путин обаче ще е да победи Клинтън, която има много причини да не харесва.

Като държавен секретар Клинтън упрекваше Путин за строгите му мерки срещу демонстранти и независими медии в Русия, а най-остро - за руската намеса в Украйна. Когато към това се прибави "традиционното" отношение на Путин към жените (друго, по което си приличат с Тръмп), изглежда логично да предпочете да работи с почти всеки друг, освен Клинтън. Фактът, че алтернативата е мъж, който, изглежда, наистина му се възхищава, е върхът на сладоледа.

Или така изглежда. Истината може да е съвсем различна. В САЩ Русия масово се възприема като безскрупулна, злонамерена сила. Връзката на Русия с хакерските атаки на Националния комитет на демократите и кампанията на Клинтън, независимо какво мисли човек за разкритата информация, подсили това усещане, което не е изцяло безпочвено. Все пак Путин, бивш агент на КГБ, е доказал, че е повече от готов да използва дигитални (да не споменаваме физически) средства, за да тормози, заплашва и подчинява враговете и опонентите си.

Разбира се, не само Русия прави това. И САЩ имат сериозен дял в шпионирането, пример за което са програмите за наблюдение на Агенцията за национална сигурност, добили публичност през 2013 г. Освен това Америка не се колебае да се меси във вътрешните работи на други страни. Нека си припомним изтеклия през 2014 г. телефонен разговор между помощник-държавния секретар при Клинтън Виктория Нюланд и американския посланик в Украйна Джефри Паят за това как да се уреди положителен изход за Запада от популярните протести, довели до свалянето от власт на Янукович.

Въпреки това предвид лошата репутация на Русия в САЩ последните имейл скандали може да навредят по-малко на Клинтън, отколкото на Тръмп - чиято последвала молба към Русия да открие 30 000 липсващи имейла от времето, по което Клинтън е била държавен секретар, не е в негова полза. Путин вероятно признава това.

Това не означава, че Кремъл е недоволен от хакерската атака, която поне в случая с Националния комитет на демократите може да е била извършена от поддръжници на Путин, но не и от негови официални сътрудници. Има обаче вероятност това да е било по-скоро лоша шега, отколкото истинско усилие да се навреди на кампанията на Клинтън.

Може да е било отмъщение за скорошната среща на НАТО във Варшава, където агресията на Русия беше начело в дневния ред, или за допинг скандала, който почти остави Русия извън Олимпийските игри в Рио. Може дори да е било отмъщение на Клинтън за конкретна обида; все пак веднъж тя оприличи действията на Путин в Украйна с тези на Хитлер преди Втората световна война - оскърбление не само за Путин, но и за една Русия, която се гордее с ролята си в победата над нацизма.

Като оставим обаче враждебността настрани, Путин може всъщност да смята Клинтън за по-добрия избор. Тя може да е срещу него, но е позната величина, с външна политика, която Русия - страна с опит в съперничеството - може да понесе. От Тръмп вероятно никой - дори самият той - не знае какво да очаква. Путин може да не е велик стратег и определено не би имал нищо против клоун в Белия дом. Но той знае кога един залог е прекалено рисков.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase