Какво не можем да простим?

Понятието за грях и прошка за всеки е различно
Обновена: 12 мар 2013 21:06 | 12 мар 2013 20:54, Мария Дуковска
4
Какво не можем да простим?
Снимка: Sxc.hu

След Сирни Заговезни започва големия Великденски пост. Тогава изчистваме дома си, изчистваме душата си, изхвърляме всичко старо и започваме да търсим Бога и себе си на чисто.

Традицията повелява да дадем и да поискаме прошка. И ритуално много хора го правят. Проблемът е, че много хора го правят именно ритуално. Само, за да се спази обичая. Всъщност даването и приемането на прошка е и изясняване на ситуации, позиции, отношения. Прошката е катарзис. А за да се стигне до него понякога трябва да се извърви дълъг път, да се мине време, да се осмислят много неща, може би да се мине през скандали, през мълчание и... понякога става късно. Но никога не е твърде късно за прошка.
 
Ако в Рая човек не може да влезе с грехове и душевни тежести има резон да може да се поиска прошка, дори секунди преди смъртта. Но какъв е смисълът да искаш прошка от някакъв свещеник или някой, който няма нищо общо с твоя грях. Прошка се иска от този, когото си наранил, нали?
 
Но понеже живеем във време и в свят, в който битува мисленето, че всичко може да се прави и всичко е безнаказано – тези размисли за грехове, грешки и прегрешения са безпредметни за много хора.
 
А всъщност е най-добре, за да можем да вървим напред, без душевни тежести е да си изясним греховете и взаимоотношенията с онези, с които имаме какво да изясняваме, а не само да ритуалничим. Не се знае дали по-лесно се влиза в Рая с простени грехове, но със сигурност се живее по-леко, когато си в хармония със себе си и с другите.
 
Проблемът на нашето време е, че понятието за грях и за прошка е доста размито. Преди време си мислех, че не може един човек да има съвест и да не смята, че когато наранява другите не греши, но се убеждавам, че в България тази тънка червена линия все повече се размива. Живеем в свят с толкова размити ценности и с толкова разполяризирани ценностни системи, че нищо чудно вие да ревете ден и нощ, защото еди си кой ви е обидил зверски и ви е унижил, а той самия да смята, че нищо сериозно не се е случило и просто вие не носите на майтап.
 
И тук въобще не разискваме темата за големите грехове: ограбване, убийство и т.н.
 
Всичко може да се прости, зависи колко голямо е сърцето ти. Някои хора са толкова дребнави, че не могат да простят една счупена чаша, а други биха нахранили крадец.
 
Но едно-единствено нещо не  може да прости – онова, за което не са ти поискали прошка. Ето това е нещото, което и да искаме, не можем да простим.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


4
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
3
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 11 години
Vsichko e dobre napisano v statiqta, no tochno nakraq sqkash, za da me oprovergae, se izkazva totalno greshno tvyrdenie.Izobshto ne sym syglasen, che e nujno da ti se poiska proshka, za da prostish. Mojesh da prostish VSICHKO. Proshkata te osvobojdava ot tejestta na chujdiq grqh. Zashto da dyrja tazi tejest??? Tq ostava v choveka, nepoiskal proshka.
2
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 11 години
Просто намерете човека, който с присъствието си в деня ви ви кара да кажете на всички прошки, непрошки, поискани и непоискани извинения "Е има ли значение ?" Тогава всичко си идва на мястото и тези, които ви нараняват, а имат съвест и тези които лъжат благородно или просто ви обиждат и се държат сякаш нищо не се е случило... всичко, всичко си идва на мястото. Тук изключвам убийства, изнасилвания и т.н.. Там темата е дълга и страшна. Говоря за ежедневните проблемченца
1
5
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 11 години
Ква прошка и кви простотии ви гонят? Спрете се с тези религиозни простотии.