Новият шеф на БАН е за съкращенията

Новият председател на Българска академия на науките акад. Стефан Додунеков е привърженик на съкращенията в БАН.

Той заяви пред "Класа",  че привличането на млади хора да работят у нас за родните институции и фирми не е проблем само в областта на академичната кариера, а национален. При това сериозен. Жизненият стандарт, който може да си осигури един човек, започвайки академична кариера, никак не е конкурентен. И това е бил най-сериозният въпрос.

"Ние сме силно заинтересовани от подготовката на следващата генерация изследователи. Българските университети също са заинтересовани. Но досегашното обучение във висшите училища е насочено тематично. Няма насочена подготовка на изследователи. Един академичен изследователски университет би бил идеално място, в което да се подготвя тази следваща генерация. Покрай навлизането в определена тематика, хората да се учат как се правят научни изследвания“, казва Додунеков.

„Не продаваме БДЖ на всяка цена“, пък заяви пред "Труд" Емил Караниколов - шеф на Агенцията за приватизация.

Забавянето на приватизационната процедура той обяснява с обстоятелството, че дружеството е било в забранителния списък за продажба и агенцията не е имала какъвто и да е поглед върху него.

„Дружеството не е малко. Не искаме приватизация на всяка цена и на всяка цена няма да продадем
дружеството. Точно и ясно трябва да знаем какво продаваме, на каква цена и какви са условията ни към инвеститорите. Те трябва да ни представят график на вложенията си за 3-годишен период", обяви Караниколов.

„Искаме държавно рамо за българското“, заявява пред „Стандарт“ Стелиян Стоянов - учредител на Националната асоциация на зърнопроизводителите и председател на Асоциацията на българските зърнопроизводители в Генерал Тошево.

По думите му старите проблеми в земеделския бранш си остават.

Няма безакцизно гориво за земеделието, а то поскъпва, няма яснота за националните доплащания до 2014 година, както и позиция за общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г.

Мултинационалните компании ежегодно натискат нагоре цените на семена, торове и препарати, машини и консумативи. Натискът е огромен, а правила няма.

„Искаме правила и устойчиво развитие на агросектора. Този сектор е локомотив в българската икономика, но и отрасъл, благодарение на който всяка нация просъществува. Ние имаме кауза - приоритет на българското земеделие, осъществено от български земеделци, и недопускане на унищожаването, замърсяването и похабяването на плодородната българска земя“, посочва Стоянов.

174 000 собственици на имоти в София догодина може да плащат по-високи данъци и такси, съобщава "24 часа". Увеличението за най-масовите жилища - 60 кв. м, ще е с 30 лв. за панелките и 40 лв. за сградите, ново строителство.

Поскъпването за 15% от столичани е заложено в проекта за ново данъчно зониране на града, представен вчера от заместник-кмета по финанси Дончо Барбалов.