Бариерите са вдигнати, вече сме в Шенген!

От днес България вече е пълноправен член на Шенгенското пространство. На 12 декември миналата година Съветът на Европейския съюз (ЕС) реши проверките по сухопътните шенгенски граници на България и Румъния да отпаднат. България и Румъния очакват присъединяването си към Шенген от 2010 г., когато Съветът на ЕС отчете, че са изпълнени законовите изисквания. В последвалите години, въпреки тази оценка и многократните призиви на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП), в Съвета на ЕС не бе постигнато необходимото единодушие.

От 31 март 2024 г. и България и Румъния вече прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Контролът по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния също беше премахнат от тази дата. Това бе прието по време на Испанското председателство на Съвета на ЕС на 30 декември 2023 година.

Как ще се осъществява контролът на границите с Гърция и Румъния

От днес отпада контролът на всички граници с ЕС. Според общата декларация между Австрия, Унгария, Румъния и България от месец ноември на българо-румънската границата в следващите шест месеца ще се осъществява частичен контрол. Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ гл. комисар Антон Златанов заяви през ноември, че няма да бъдат проверявани 100 % от преминаващите хора и автомобили, а по метода „анализ на риска“, с акцент незаконната миграция, в края на граничната зона ще бъдат отделяни около 5 до 10 % от автомобилите, предимно на изход от България, които ще подлежат на проверка.

На границата с Гърция ще се работи с компенсиращи мерки в граничната зона, чрез които ще се пречи и противодейства на преминаването на мигранти, трафика на наркотици и контрабандата на други забранени стоки, каза Златанов.

По-рано през декември българският служебен вътрешен министър Атанас Илков заяви, че след 1 януари ще бъде засилена дейността на българо-турската граница. Той поясни, че от 2 януари по тази граница ще бъде разположен международен полицейски контингент със 100 служители от България, Австрия, Румъния и Унгария. По неговите думи Гърция също е изразила желание да се включи в общите усилия.

Агенция „Митници“ е напълно готова за Шенген по суша, каза директорът на институцията Георги Димов. Контролът няма да се занижава и Агенцията ще продължи да изпълнява стриктно своите ангажименти по външните граници на ЕС и във вътрешността на страната, за да се гарантира сигурността на гражданите, икономическите оператори и фиска на България и ЕС, посочи той.

Какви мерки предприемат местните власти

На границата с Гърция

Преди решението на Съвета на ЕС от 12 декември местните власти в Благоевград се събраха на среща, на която обсъдиха въвеждането на шенгенските правила, включително премахването на табелите, обозначаващи граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Кулата“, подобряване на инфраструктурата и транспортния поток, поставяне на нови знаци за ограничаване на скоростта, както и обособяване на две ленти за вход и изход, а другите действащи до края на годината оперативни ленти да бъдат затворени.

В района на Кърджали е изготвен план за премахване на препятстващите съоръжения на граничния пункт „Маказа“ на българо-гръцката граница, каза през декември за БТА областният управител на Кърджали Никола Чанев. Планът включва няколко етапа, като първият от тях е премахване на бариерите и пътните знаци, обозначаващи, че има граничен пункт. По думите му, въпреки, че на самия пункт няма да има контрол, ще има други форми на контрол, свързани с миграцията, но те няма да бъдат повсеместни. Също така с влизането на страната ни в Шенген по суша Агенция „Митници“ вече няма да има ангажимент по почистването на района на „Маказа“.

Областната администрация в Хасково, на чиято територия са двата гранични пункта с Гърция „Капитан Петко войвода – Орменион“ при Свиленград и „Ивайловград – Кипринос“ при Ивайловград, оповести промени. Ще бъдат махнати възпрепятстващите съоръжения по пунктовете и пътните знаци, указващи обозначенията за контролирано преминаване на държавна граница.

От българската „Гранична полиция“ и от гръцките партньори няма потвърждение, че след 1 януари може да се преминава по пътя през несъстоялия се граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Рудозем – Ксанти“, съобщи на 27 декември областният управител на Смолян Захари Сираков. Той препоръчва на пътуващите в посока Гърция след 1 януари да използват досегашните трансгранични трасета и да не потеглят през Рудозем, тъй като пътят на гръцка територия от Димарио до границата не е завършен. Досегашният пункт „Златоград – Ксанти“ спира да действа след включването ни в Шенгенското пространство, граничен контрол там няма да се извършва, допълниха от Областната администрация.

На границата с Румъния

Проверките на превозните средства и хората ще продължат в рамките на шест месеца след приемането на България в Шенген, но те ще са на случаен принцип и няма да са в граничната територия на Международно пристанище ГКПП „Свищов“ на българо-румънската граница, обясни в началото на декември главен инспектор Петко Ангелов, началник на Граничното полицейско управление (ГПУ) – Свищов. Необходима е техническа и инфраструктурна подготовка за изграждането на контролни пунктове на трите входа на Свищов – от Плевен, от Русе и от Велико Търново, като за първите два ще е по-лесно, защото има обособени места, на които това може да се случи. Относно входа откъм Велико Търново ще е малко по-трудно, защото трябва да се избере подходяща точка, която да не затруднява трафика, коментира главен инспектор Ангелов.

Преминаването през граничния пункт „Дунав мост 2“ при Видин-Калафат на българо-румънската граница и събирането на таксите на моста ще се осъществява както и досега, каза за БТА през декември областният управител на Видин Ани Арутюнян.

В района на Козлодуй граничният контрол ще има променен интензитет в първите шест месеца на следващата година. На случаен принцип на проверка ще подлежат малка част от преминаващите моторни превозни средства. Сградите на граничните пунктове ще бъдат запазени, информираха от Областна администрация – Враца през декември.

В област Добрич на трите гранични пункта на българо-румънската граница – „Кардам“, „Дуранкулак“ и „Северняк“, Областна дирекция "Безопасност на храните" (ОДБХ) в Добрич ще продължи да осъществява фитосанитарен контрол и дезинфекция, като превенция срещу заразни болести по животните, съобщиха през декември от пресцентъра на Областна администрация – Добрич. Работата на Агенция „Митници“ на граничните пунктове „Кардам“ и „Дуранкулак“ по отношение на пътни такси и разрешителни ще бъде преустановена. Ще се поставят и нужните указателни табели и знаци.

Режимът на граничен пункт „Лом“ на българо-румънската граница, който е единственият граничен пункт в област Монтана, няма да се промени, каза за БТА областният управител на Монтана Калин Хайтов. ГКПП „Лом“ ще продължи да се използва за проверка на екипажите на кораби, които пристигат на пристанището в града за натоварване или разтоварване на стоки и товари. През пункта няма да има свободно движение на хора и предварително ще се знае кой кораб с колко души екипаж пристига в пристанището, обясни областният управител.

Не се очакват съществени промени по инфраструктурата в района на ГКПП „Дунав мост“ при Русе на българо-румънската граница. Промените ще са свързани основно със сигнализацията и организацията на движение в района, съобщиха за БТА от граничния пункт. Очаква се да бъде обособено трасето, по което ще преминава основния трафик. От Областното пътно управление трябва да подменят и знаците, които да осигуряват предимство именно за автомобилите, идващи от северната ни съседка на излизане от граничния пункт, а не на тези, движещи се по пътя за и от Мартен и Силистра.

Двата гранични пункта в Силистренско – „Силистра – Кълъраш“, който осигурява 24-часова сухопътна и фериботна връзка с Румъния, и „Кайнарджа – Липница“ ще функционират напълно по изискванията на европейския регламент след решението на Съвета на ЕС.

Шенгенска информационна система

България е член и на Шенгенската информационна система (ШИС). По данни на ЕК тя е най-широко използваната и най-голямата система за обмен на информация в областта на сигурността и управлението на границите в Европа. Компетентните национални органи могат да въвеждат и проверяват сигнали за лица и вещи в една обща база данни.