Над 42% от българите не могат да покрият непредвиден разход

България е сред трите държави в Европейския съюз с най-висок дял на хората, които не могат да посрещнат непредвидени финансови разходи. Страната ни заема трето място в негативната класация след Гърция и Латвия, показват данни на Евростат, публикувани на 11 ноември 2026 г.

Според статистиката през 2025 г. 42,4% от българското население не е разполагало с достатъчно средства, за да покрие неочакван разход. Това означава, че повече от четирима на всеки десет българи нямат необходимия финансов резерв, който би им позволил да реагират при внезапно възникнала необходимост от пари.

По-неблагоприятни са показателите единствено в Гърция, където 50,5% от населението изпитва подобни затруднения, и в Латвия с 43,7%.

България изостава значително от средните нива в ЕС

Делът на хората, които не могат да се справят с непредвидено плащане, е средно 29,2% за Европейския съюз. Това представлява подобрение спрямо 2024 г., когато показателят е бил 30%, както и намаление с 8,2 процентни пункта в сравнение с 2015 г.

В България обаче стойността остава с 13,2 процентни пункта над средната за ЕС, което показва значително по-висока финансова уязвимост на домакинствата.

На противоположния полюс са Нидерландия, където едва 15,3% от населението не може да покрие непредвидени разходи, както и Малта и Чехия с по 18,7%.

Сравнението с Гърция показва, че макар ситуацията в южната ни съседка да е още по-тежка, двете страни са сред най-засегнатите в Съюза. Разликата между тях възлиза на 8,1 процентни пункта.

Почти всеки пети българин има просрочени задължения

Финансовите затруднения не се ограничават единствено до липсата на спестявания. Данните на Евростат показват, че значителна част от населението изпитва трудности и при покриването на редовните си задължения.

През 2025 г. 18,2% от хората в България са имали просрочени плащания по ипотечни кредити, наеми, сметки за комунални услуги или покупки на изплащане.

За сравнение, средният дял за Европейския съюз е 9,2%, което означава, че този проблем засяга близо два пъти по-голяма част от населението у нас.

Още по-сериозна е ситуацията в Гърция, където 41,8% от хората са имали просрочени задължения от този тип.

Особено уязвими се оказват многодетните семейства. В България 33,2% от хората, живеещи в домакинства с двама възрастни и три или повече деца на издръжка, имат просрочени плащания. Това е един от най-високите дялове в Европейския съюз.

В Гърция показателят за същата група достига 48,3%, което подчертава по-силния финансов натиск върху семействата с повече деца.

Сметките и ежедневните разходи тежат най-много

Статистиката разкрива и съществена особеност на финансовите затруднения в България.

Едва 0,8% от населението има просрочени плащания конкретно по ипотечни кредити или наеми. Когато обаче към тях се прибавят неплатените сметки за комунални услуги и задълженията по покупки на изплащане, делът нараства до 18,2%.

Тази разлика показва, че финансовите затруднения на българските домакинства се проявяват в значителна степен при покриването на текущите разходи и ежедневните задължения, а не само при плащанията, свързани с жилището.

Какво показват данните за финансовата сигурност?

Възможността едно домакинство да покрие неочакван разход е важен показател за неговата икономическа устойчивост. Тя зависи не само от размера на доходите, но и от наличието на спестявания и способността за реакция при внезапни финансови затруднения.

Въпреки че общоевропейските данни показват постепенно подобрение през последното десетилетие, различията между отделните държави остават значителни.

За България третото място в негативната класация означава, че голяма част от населението продължава да разполага с ограничени възможности да посреща непредвидени плащания, без това да се отразява на финансовата стабилност на домакинството.

Показателите на Евростат очертават съществено изоставане на страната ни от средните европейски равнища както по отношение на финансовите резерви, така и при способността на хората да обслужват редовните си задължения.